Неудържимата армия [bg]

— Всичко води донякъде, Емери — каза Адамсберг, който също като сина си забравяше да се държи възпитано на масата и топеше хляба в соса си. — След като се предполага, че жертвите, набелязани от Армията, са лоши хора, това насочва ли ни към стъкларя и братовчед му?

— Не само ни насочва, но е и всеизвестно.

— В какво ги упрекват?

— Имаше два случая, дето останаха неразплетени. Нито едно от разследванията ми не стигна до резултат. Бесен бях. Дали да не се преместим за кафето? В малкото салонче се радвам на една привилегия — имам право да пуша.

Като се изправи, капитанът отново огледа Церк — зле облечен в стара, твърде дълга фланелка — и сякаш се запита какви ги върши тука синът на Адамсберг.

— Хлапето ти с теб ли работи? — попита той, докато се отправяше към малкия салон. — Иска да става ченге, или какво?

— Не, ще пише репортаж за жълтите листа, по този повод е тук. За един шведски вестник.

— Жълти листа ли? Искаш да кажеш пресата? Жълтите вестници?

— Не, другите, в гората, дето изгниват през есента.

— Става дума за микросредата на разложената растителност — намеси се Данглар, притичвайки се на помощ на комисаря.

— А, ясно — каза Емери и избра един стол с много права облегалка, докато другите четирима мъже се настаняваха на канапетата.

Церк предложи цигари на всички, Данглар поръча още една бутилка. Фактът, че по време на вечерята петима души си бяха поделили две единствени бутилки, му причиняваше нестихващо страдание.

— Имаше две неестествени смърти, свързани с Глейо и Мортанбо — обясни Емери, докато пълнеше чашите. — Преди седем години колегата на Глейо падна от скелето на църквата в Луврен. Двамата бяха кацнали на двайсетина метра височина, реставрираха витражите на кораба. А преди четири години майката на Мортанбо се преби в склада на магазинчето си. Качила се на сгъваемата стълба, загубила равновесие, хванала се за металическата етажерка, а тя се катурнала отгоре й. Била отрупана със саксии, пълни с килограми пръст. Два безупречни нещастни случая. И нещо общо между двата — падането. И по двата водих разследване.

— На какво основание? — попита Данглар, отпивайки от виното с успокоен вид.

— Всъщност просто защото Глейо и Мортанбо са двама кучи синове, всеки по свой начин. Два гадни плъха и им личи отдалече.

— Има симпатични плъхове — каза Адамсберг. — Тони и Мари например.

— Кои са тия?

— Два влюбени плъха, но остави, забрави ги.

— Обаче тези не са симпатични, Адамсберг. Биха продали душата си за мангизи и успех и съм убеден, че точно това са направили.

— Продали са я на Господаря Елекен — каза Данглар.

— Защо не, майоре. Не само аз мисля така тук. Когато изгоря стопанството на Бюисон, събирахме пари, за да помогнем на семейството, и двамата не дадоха нито стотинка. Те смятат всички жители на Ордебек за простаци, недостойни за вниманието им.