Похищението [bg]

Колата спира напълно, предизвиквайки порой от гневни и уплашени думи на арабски от страна на шофьора. Кадер крясва в отговор и Адам усеща как колата започва да се тресе и да се клати. Невидимата тълпа навън крещи неразбираеми лозунги и призиви, а над силния човешки тътен се носи пронизителен писък — воят на оплаквачки. Нечия ръка повдига превръзката, Адам се обръща да погледне Кадер и първо вижда, че той гледа уплашено, а после се извръща към прозореца. Намират се на широка улица, явно близо до центъра на града, и пред колата има море от куфии. Повечето мъже са гладко обръснати, следователно, разбира Адам, са от ФАТАХ, а не от ХАМАС.

— Трябва да бягаме! — Гласът на Кадер е с една октава по-висок, отколкото в апартамента. Той се опитва да отвори вратата, но тя е блокирана от тълпата. През предното стъкло, може би на стотина метра пред тях, Адам забелязва три полюшващи се ковчега, понесени високо от опечалените и увити с цветовете на ФАТАХ. Как се е случило? Как може шофьорът на Кадер да е толкова глупав? Натъкнали са се на политическо погребение. Вероятно хората са убити по-рано същия ден. Сега като че ли всички погледи са вперени в тяхната кола, размахват се юмруци — съвсем очевидно е, че Кадер и останалите са от ХАМАС.

— Заключи си вратата — провиква се Кадер. — Може Да успеем да се измъкнем някак с колата.

Обаче пресата от тела става само по-силна. Дори шофьорът да е склонен и способен да прегази хора, колата не може да помръдне. Времето сякаш забавя ход, когато Адам вдига поглед и забелязва нелепи подробности от нормалното ежедневие: балкон с пластмасови столове, простор с пране, обичайния площад, бетонни сгради. Но колко много хора! И повечето от тях са млади, а така гневни!