Жива жар
- Автор: Шевалье Трейси
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- Переводчик: Майя Пенчева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Жива жар». Краткое содержание книги:
Усмихваше се по-рядко. Приказваше по-малко. Джем откри, че за пръв път той води разговора. През повечето време я забавляваше с истории от цирка: за кавгата между Филип Астли и мистър Йоханот заради неприличните думи в "Песента на пекаря", при които публиката всяка вечер лягаше от смях; за изчезването на една от шивачките на костюми, намерена по-късно в един парк пияна и бременна; за вечерта, когато дъсченият вулкан на Юпитер се прекатури от изригването на фойерверките. Маги обичаше тези истории и все искаше още.
Като я гледаше сега, Джем изпита болка. Искаше му се да се пресегне и да прокара пръст по прахта от горчица върху ръката й.
Накрая прошепна името й.
Маги се изправи с вик:
— Какво? Какво става? — Огледа се наоколо.
— Шшшт! — опита се Джем да я успокои, проклинайки се, че я е уплашил. — Мис Пелам е наблизо. Видях те от нашия прозорец и си помислих… ами просто исках да видя как си.
Маги разтърка лице и се окопити.
— Разбира се, че съм добре. Защо да не съм?
— Няма защо. Просто се питах… не трябваше ли да си във фабриката.
— О, да. — Тя въздъхна като някоя старица и прокара пръсти през разрешените си къдрици. — Много съм уморена. Сутринта отидох на работа, но избягах през обедната почивка. Единственото, което искам, е да поспя малко. Имаш ли нещо за ядене?
— Не. Не яде ли нищо във фабриката?
Маги преплете пръсти и протегна ръце нагоре.
— Не, гледах да изчезна час по-скоро. Няма значение, ще хапна по-късно.
Поседяха в мълчание, вслушвайки се в клъцкането на мис Пелам, която подрязваше розите си. Джем не сваляше очи от ръката на Маги, с която сега беше обвила коленете си.
— Какво гледаш? — попита тя внезапно.
— Нищо.
— Не, гледаш нещо.
— Просто се чудех… какъв вкус има. — Той кимна към жълтото петно на ръката й.
— Горчицата ли? Вкус на горчица, глупчо. Защо, да не искаш да я оближеш? — Маги протегна ръка предизвикателно.
Джем почервеня и тя използва предимството си.
— Давай — промърмори, — аз те карам.
Той се поколеба, после се наведе и близна петното от горчица; нежните косъмчета по ръката й погъделичкаха езика му. За миг се почувства зашеметен от това, че усеща тръпчивия вкус на топлата й кожа, преди горчицата да залюти в гърлото му и да го разкашля. Маги се засмя — звук, който не беше чувал често през последните дни. Той се облегна назад така засрамен и възбуден, че не забеляза как косъмчетата по ръката на Маги са настръхнали.
— Чу ли? Майката на мистър Блейк е умряла — каза той, опитвайки се да скрие вълнението си.
Маги потръпна и отново обгърна колене с ръцете си.
— Нима? Горкият мистър Блейк.
— Погребението ще е утре в Банхил Фийлдс. Така каза мис Пелам.
— Наистина ли? Ходила съм там един път с татко. Защо не идем и ние на гробищата? Утре е неделя, така че не сме на работа.
Джем я изгледа косо и отсече:
— Не можем, та ние не я познаваме.
— Няма значение. Не си ходил натам, нали?
— Накъде?
— Покрай "Сейнт Пол", до Смитфийлд. В старата част на Лондон.
— Май не.
— Някога изобщо ходил ли си на другия бряг на реката?
— Разбира се. Не помниш ли, че бяхме заедно в Уестминстърското абатство?
— Само тогава ли? Тук си вече шест месеца и си пресякъл реката само веднъж?
— Три пъти — поправи я Джем. — Веднъж пак отидох до Абатството. И съм минавал по моста "Блекфрайърс". — Той не каза на Маги, че е прекосявал моста, но не е слизал на другия бряг. Беше стоял и наблюдавал хаоса на Лондон, но не посмя да навлезе в него.
— Нека да идем, ще ти хареса — настоя Маги.
— Какво… колкото на теб ще хареса на село ли?
— Ха! Не е същото. — Докато Джем продължаваше да гледа колебливо, Маги добави: — Хайде, ще бъде приключение. Ще вървим след мистър Блейк, както винаги сме искали. Какво, да не те е страх?
Тя звучеше ентусиазирано, както някога, и Джем рече:
— Добре де, добре.
3
Джем не каза на родителите си и на Мейси къде отива. Ан Келауей щеше да му забрани да ходи толкова надалеч из Лондон. Мейси щеше да поиска да тръгне с тях. Обикновено Джем нямаше нищо против сестра му да ги придружава. Днес обаче беше нервен и не му се щеше да отговаря и за нея. Затова просто каза, че излиза, и макар да отбягна погледа на Мейси, почувства умоляващите й очи.
Може би защото се беше наспала предишния ден, Маги изглеждаше много по-лъчезарна, отколкото през последните недели. Беше се изкъпала и измила косата си, така че с изключение на жълтите линии по дланите кожата й имаше по-свеж цвят. Беше си облякла престилка върху роклята и си беше вързала светлосиня кърпа на врата, нахлупила широкопола сламена шапка с тъмносиня панделка. Тялото й също изглеждаше различно — талията и гърдите й бяха по-оформени. Джем осъзна, че Маги за пръв път носи корсет.