Вихър
- Автор: Кол Алън, Бънч Крис
- Серия: Стэн #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Василев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вихър». Краткое содержание книги:
Но беше научил преди много време, в началото на имперската си служба, важния урок, че в истинския живот трябва да събираш желанията си в едната си ръка, а всички неприятности — в другата, и да видиш коя ще се напълни първа.
Гърмежите, съпътстващи пристигането на д-р Искра, бяха от показно кръжене преди кацането. Стен успя да събере Алекс и гурките и да накара Синд да намери достатъчно трезви Бор за делегацията по посрещането на космодрума. Освен това докара и два снимачни екипа, в случай че никой друг не се е сетил да запечата историческия миг.
Два тежки крайцера надвиснаха над площадката за кацане, маклийновите им генератори съскаха, защитаващите ги разрушители и постовите тактически кораби обикаляха около тях. Четири флотски транспортни кораба се спуснаха на полето. Рампите се разгънаха и гравилихтерите се изсипаха навън, като се разпръснаха в пръстен от охранителни войски, докато се движеха. Други войски оформиха вътрешен щит в площта, очертана от транспортните кораби.
Стен, Алекс и Синд оглеждаха с критични очи.
— Гвардейците — посочи Алекс. — Все още не са се възстановили от войната и чистките на Тайния съвет.
— Алекс — отбеляза Стен меко, — някога хрумвало ли ти е, че никой отдел, към който сме били назначавани, сега не може да се мери на малкия пръст и на най-последния редник, когото познаваме? Поне ако си спомням правилно?
— И какво лошо има в това? — попита Килгър обидено. — Напълно вярно е, нали?
— Гррр… — Стен пристъпи напред, обграден от впечатляващите гурки и Бор, когато най-големият от крайцерите се приземи в центъра на площадката, оформена от транспортните кораби.
Гвардейци в униформи се изсипаха на рампата и се строиха, докато Стен стигне до тях. Командирът на крайцера и командирът на Имперския гвардейски батальон поздравиха посланика. Батальонът беше подразделение на Трета гвардия, част, с която Стен никога не се беше срещал, нито знаеше особено много за нея. Веднъж, преди много време, прикритието му като агент от „Богомолка“ беше на разжалван офицер от Трета гвардия и той се чудеше, забавлявайки се, дали това разжалване го няма в досиетата на частта. Имперското разузнаване обикновено подготвяше прикриващите истории много внимателно. Стен се надяваше да не го е сторило — не искаше да обяснява на полковника от гвардията, изпълнителен, ако и дебелоглав човек, наречен Тим Джерети, защо имперският пълномощен посланик в неясното минало е бил разжалван за зверства, прикриване на доказателства и каквито други престъпления е изисквала фалшивата му самоличност.
Сух, горещ вятър премина през полята, докато д-р Искра се спускаше по рампата.
Лицето на никого не се промени. От страна на новодошлите имперски сили това се дължеше на факта, че го познаваха. Стен обаче беше впечатлен от професионализма на собственият си отряд. Всичко, което чу, беше тиха въздишка от Килгър, потиснато синусоидално изквичаване от Ото, и много тих коментар от Синд, която явно трябваше да преразгледа усвоените от Бор мародерски склонности и възмутителен език.
— Проклятие — прошепна тя. — Изглежда като побъркан съдия, който носи латексови гащи под дрехите си. С розови връзки.
Описанието й беше точно.
Д-р Искра на двадесет метра разстояние не изглеждаше особено впечатляващ. Не беше висок. Беше слаб. Носеше обикновени, торбести цивилни дрехи, с които всеки нискобюджетен филм би удостоил някой разсеян професор. Професор, реши Стен, по скрити течения на подсъзнателната мисъл и приапическите представи на аграрните неримуващи поети, за които не сте чували. Оплешивяващ, във времена, когато естествената коса беше лесно добавян или премахван козметичен аксесоар. Малкото му останала коса беше сресана или разстлана над темето му с цел да го скрие.
На двадесет метра — смешна или трагична фигура.
На три метра образът се промени, установи Стен.
Д-р Искра изглеждаше заплашителен. Стен не можеше да каже защо. Може би заради твърдия поглед на стоманеносивите очи, които сякаш никога не примигваха и не се отклоняваха. А може и заради малките белези около лишената от устни уста на Искра. Или заради факта, че никоя от чертите на лицето му не се връзваше с усмивка.
Искра беше обграден от обичайните цивилни помощници и последователи, които всеки политик в изгнание събира.
Стен се поклони, за да поздрави. Искра не му отвърна.
— Ти си Стен, да? Много добре. Достатъчно с тази церемония. Има много работа за вършене. Искам незабавно да бъда закаран до двореца, да?