Призракът от големите плитчини

— Може би ще ви е интересно да научите — каза доктор Джафърджий с онази клинична студенина, която Доналд намираше за досадна (макар че как иначе психиатрите биха запазили здравия си разум?), — че случаят на Едит не е единствен. От откриването на Ммножеството през 1980 г. мнозина са губили ума си по него. Обикновено това са компютърни запалянковци, които нямат много ясна представа за действителността. В информационните банки днес се съдържат около 60 случая на манделмания.

— А има ли излекувани?

Доктор Джафърджий се намръщи. „Излекуван“ беше дума, която той рядко използваше; терминът, който предпочиташе бе „приспособяване“.

— Да кажем, че в 80 % от случаите пациентът е способен да се върне към… ъ-ъ… нормален живот, понякога с помощта на лекарства, понякога с електронни имплантати. Цифрата е доста окуражаваща.

С изключение на онези 20 %, помисли си Доналд. Към коя ли категория принадлежеше Едит?

През първата седмица след трагедията тя беше неестествено спокойна; след погребението някои от общите им приятели бяха изненадани от проявите й на привидно безразличие. Но Доналд знаеше колко страда и не се учуди, когато започна да се държи неадекватно. Когато започна да броди из замъка нощно време, обикаляйки празните зали и влажните коридори, които така и останаха неремонтирани, той осъзна, че трябва да потърси съвет от лекар.

Въпреки това продължи да отлага, като се надяваше, че Едит ще преболедува след първите признаци на дълбока скръб. И наистина, сякаш бе започнала да се възстановява, когато внезапно почина Патрик О’Брайън.

Отношенията между Едит и стария градинар бяха вечно изострени, но двамата се уважаваха и споделяха обичта си към Ейда. Смъртта на малката беше еднакво тежък удар за Пат и родителите й; той също се чувстваше виновен за трагедията. Ех, ако беше отказал да пресади тези кипариси… ако…

Беше започнал да пие отново и напоследък рядко го виждаха трезвен. Една студена нощ, след като съдържателят на „Черния лебед“ го бе отпратил вкъщи, той се бе изгубил в селото, където бе прекарал целия си живот. На сутринта го намериха умрял от измръзване. Отец Макмълън смяташе, че причината за смъртта му е по-скоро самоубийство, отколкото нещастен случай, но дори и да беше грях да погребе Пат по християнски, той беше готов да измоли прошка от Бога за това. Както и за малкото пухкаво същество, което Ейда държеше в ръцете си.