Погледи и усмивки

Той сложи картите на масата пред Мик. Бяха толкова стари и лепкави, че когато опита да ги раздели, вдигна цялата колода. Разделиха се сами на педя над масата и запърхаха една подир друга като разтваряща се хармоника.

Пренебрегвайки тънкостите на играта, Фил взе картите и ги раздаде, докато Мик претърсваше джобовете си за пари. Всички го наблюдаваха с любопитство, дори Фил, който раздаваше картите. Но не за дълго. Монетите на Мик бяха дребни като техните. Всичките бяха жълти.

Играеха на „браг“, разновидност на покера. Докато изучаваха картите в ръцете си, Шон се протегна към цигарите на Фил.

— Дай един фас.

Фил го плясна по ръката, като че ли ще убива муха, но напразно.

— Ама че си лакома гадина! Вече две ми изпафка.

— Е, та? Да не би случайно ти да си ги купил?

Шон запали и започнаха играта. Анди видя картите си и веднага се отказа. Мик наддаваше на два пъти, но тъй неуверено и вяло, че никой не се учуди, когато и той се отказа. Фил и Шон продължиха с надеждата да спечелят. Небрежно побутваха монети в средата на масата, със самонадеян жест оставяха картите си, без да ги поглеждат, и създаваха впечатление, че са готови да наддават още дълго. Но безпаричието ограничаваше амбициите им и след като увеличиха залога с няколко монети от половин пени, Фил поиска да открият картите. Той имаше чифт десятки; Шон — три поредни. Шон притегли парите към себе си. Печалбата му бе толкова нищожна, че успя да преброи монетите още докато ги плъзгаше към себе си.

— По дяволите, шест пенса и половина за такава ръка.

Стийв им показа едно списание от канапето.

— Гледайте, страшна работа, с две мацки наведнъж.

Анди събра картите.

— Чуйте го, ще му се да е супермен.

Той така безжизнено разбъркваше картите, сякаш не му бе останала капка сила дори да си помисли за такова нещо.

— Оправи ли си таратайката, Мик?

— Няма начин. Преди всичко й трябва разстъргване и нови бутала.

Шон погледна първата си карта. Бе толкова омазнена, че ъгълчето й бе подвито като клепнало ухо.

— Боб Кели продава мотора си. Купува си кола. Ще пробута всичките му части. Защо не отидеш у тях? Може да ти даде нещо по-евтино.

— Какво да ходя. Пари нямам.

— Аз знам откъде можем да вземем пари.

Всички погледи се обърнаха към Фил; дори Стийв, който изглеждаше твърде задълбочен в еротични видения, за да се впечатли от една такава прозаична тема, изостави за миг списанието.

— Откъде?

— Ще получи наследство от баща си някой ден. — Анди изпревари отговора на Фил.

Шон изтръска цигарата си в поставката за яйце, която използуваше вместо пепелник.

— По-вероятно е да му остави дългове. Старецът му така е задлъжнял, че вече трябва да се маскира всеки път, когато излиза.

— Смейте се вий, аз ще ви покажа.