Погледи и усмивки

— Жалко. — Тя отново го прочете. — Е, поне са ти изпратили любезен отговор. Някои фирми и това не правят.

Мик стоеше като закован. Изобщо не бе забелязал, че майка му е излязла от къщи.

— Не се отчайвай толкова, помисли още колко други не са успели. И на тях не им е по-леко.

— Ама че утеха.

— Не се тревожи, мойто момче. Все ще се появи нещо друго, ще намериш нещо.

— Да, но кога?

Тя не можеше да му отговори. Нито знаеше какво да му каже. Само му върна писмото.

— Отивам да пазарувам. Какво искаш за вечеря?

— Нищо. Не съм гладен.

Мик се обърна, отиде в гаража и безшумно затвори вратата след себе си. Мисис Уолш го гледаше и се чудеше дали да отиде при него, едва сега чу, че вътре транзисторът свири. Но какво можеше да направи? Обърна се и тръгна по пътечката. Щом излезе от заслона на къщата, я посрещна остър вятър, който я накара да извърне глава и да вдигне яката на шлифера си. Но той беше добре дошъл. Сега поне имаше извинение, ако някой я попита защо има сълзи в очите й.

Мик застана в средата на гаража, вторачен в мотоциклета си. Човек би казал, че се чуди какво още да направи, но той всъщност гледаше, без да го вижда, мотоциклетът беше просто една точка, върху която спря погледа си, докато мислеше за съвсем друго. Вдигна ръка да избърше бузата си и писмото се изпречи пред очите му, смачка го и с все сила го запрати към прозореца. Стъклото бе вече попукано и ако писмото беше малко по-дебело, направо щеше да го дочупи. То падна на пейката, после на пода и още преди да спре да се търкаля, Мик се спусна и го ритна.

С това започна. Взе да рита всичко, което се изпречни пред погледа му: инструментите, частите от мотора, кухненския стол и гумените ботуши до вратата. Разхвърля ги, после опря крак в резервоара на мотора и го преобърна с ожесточение. Трясъкът и видът на бавно въртящите се колела окончателно го вбесиха и той се втурна към тезгяха — със замах помете всичко на земята: чукове, длета, кутии с гвоздеи и гайки; дори транзистора, който замлъкна, щом падна на пода, но след малко изпращя и отново просвири, макар и по-тихо и някак фалшиво. Дойде редът на лавицата над тезгяха.