Благодарение на фондация „Отворено общество“ през 1994 г. е въведена за пръв път в България съвременна технология за брайлов печат. Това става чрез компютър и специален принтер. Програмата и този способ вече са разпространени навсякъде у нас, благодарение на тази първа разработка. Читалището обслужва своите читатели от цялата страна пряко, чрез колетни пратки или чрез филиалите си. В София книгите се доставят чрез малък микробус до домовете на читателите. Брайловите книги са обемисти, тежки и скъпи. По тази причина е невъзможно да се състави лична библиотека и затова е от изключително значение ползването на читалищния фонд. С въвеждането на компютърния печат на бял свят се появи и тъй наречената електронна книга. Читалището също има голям набор от електронни книги, които в по-голямата си част са предоставени любезно от различни издателства. Тези книги се ползват от всички зрително затруднени, които имат желание за това.

През десетилетията са положени и основите на самодейността и творческата работа. Понастоящем читалището подкрепя осем певчески и музикални състава. Има девет колективни членове — това са обществени организации, фондации и сдружения, свързани с живота и потребностите на незрящите хора. Национално читалище на слепите „Луи Брайл“ има определени заслуги за образованието, културата и обществената интеграция на слепите хора у нас.

Това дело е съзиждано от 3 поколения слепи и виждащи деятели. Следовници на Петко Стайнов стават десетки участници в читалищното настоятелство и проверителна комисия. Трудно е да се изброят имената на всички дейци, но сред тях могат да бъдат откроени Никола Димитров, Минчо Минчев, Елена Живкова, Димо Кирев, Коно Горанов, Димитър Донков, Стойчо Милчев, Кирил Костов, Йордан Павлов. По случай 30 години от основаването на читалището му е дадено името на създателя на релефното писмо Луи Брайл, а във връзка с 50-годишнината то е удостоено с орден „Кирил и Методий“ I степен. Дейците са се погрижили и за малка музейна сбирка по делото на слепите.