Истински шанс за читалището е, че тъкмо творецът и общественикът Петко Стайнов в годините до края на Втората световна война е бил негов председател. Благодарение на енергията и връзките му той е привлякъл около себе си широк кръг от писатели, учени и културни дейци. Още в годината на учредяването си читалището става член на Върховния читалищен съюз. Назначен е незрящият Димо Кирев, който започва да пише книги на брайлов шрифт и така е положен камъкът на националната брайлова библиотека. Успоредно с нея се събират и книги на обикновен печат. Пристъпва се към издаването на списание „Съдба“ съвместно с Дружеството на слепите. Това списание заема позиции в културния живот на страната и в него публикуват свои статии и литературни произведения Елин Пелин, Йордан Йовков, Фани Попова-Мутафова, Людмил Стоянов, Стилян Чилингиров, Константин Константинов, поетите Елисавета Багряна, Дора Габе, Николай Лилиев, Теодор Траянов, Младен Исаев, литературните критици Петър Динеков, Георги Цанев, професорите Асен Златаров, Хаджийолов и още много имена от българската култура и наука. Сред тях е бил и слепият писател Траян Траянов-Тъмен. От началото на трийсетте години редактор на списанието става Димитър Пантелеев.

Читалището заедно с ръководството на Дружеството организират многобройни прояви, с които пропагандират възможностите на слепия човек. Уреждат предавания по току-що създаденото българско радио с участието на Зорка Йорданова, Олга Кирчева, Владимир Трендафилов, Константин Кисимов и др. През 1932 г. настоятелството с ръководството на Дружеството на слепите намира един оригинален начин за издаване на списание на брайлов шрифт. По това време в страната все още няма печатаща машина, на която то да се копира.

Благородният сляпоглух есперантист Харолд Тиландер от Стокхолм, Швеция, редактор на международното есперантско списание за слепи „Лигило“ приема да печата това списание, наименовано „Вестител“. То се е получавало при него на български език и се е набирало буква по буква. Всеки брайлов знак представлява една комбинация от 6 точки. Това е универсален код за всички езици по света. След издаването на списанието в тираж около 30 бройки се изпращало до абонатите в България. То е излизало до началото на Втората световна война.

Днес „Вестител“ отново се издава от читалището. От 1999 г. то се публикува на брайлов и електронен формат и може да се прочете в Интернет. Съдържа информации и статии от страната и чужбина. През 1958 г. се правят първите опити за запис на книги върху магнетофонна лента, а през 1962 г. е направено малко студио в едно от помещенията на читалището, където започват професионално да се записват книги на магнетофонна лента. С това се развива голям раздел в библиотеката — на говорещата книга. Създават се филиали в Пловдив, Варна и Дряново. Интересът към този формат на книги е много голям и са необходими изключително много средства, с които читалището не разполага въпреки помощта на Съюза на слепите. Затова през 1971 г. говорещата книга му е прехвърлена. За дейността на уникалната българска културна институция е характерен новаторският дух и инициатива.