Малтийският сокол
- Автор: Хамет Дашиъл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малтийският сокол». Краткое содержание книги:
Източник: http://knigoteka.com/book/65483
Високият стоеше на прага и с нищо не показваше, че се е обърнал към Спейд.
— Вижте какво… — започна той, но в съшия миг бълбукащата течност се качи в гърлото му и удави следващите му думи. Той постави и другата си ръка върху елипсовидния пакет и тогава, прав като стълб, без да протегне ръце, за да смекчи удара от падането, се строполи напред като отсечено дърво.
Спейд, със сковано лице, но чевръсто, скочи от стола и подхвана мъжа, преди да се е ударил в пода. В мига, в който го хвана, устата на високия се отвори, от нея бликна кръв, увития в кафява хартия пакет падна от ръцете му и се претърколи през стаята, докато не го спря кракът на бюрото. Коленете на мъжа се подгънаха, той се прекърши в кръста, тънкото му тяло се отпусна в палтото-калъф и натежа в ръцете на Спейд, който не можа да го задържи.
Леко го отпусна и го сложи да легне на лявата страна. Очите на мъжа — тъмни, кръвясали, но вече без гняв — бяха изцъклени, неподвижни. Устата му бе отворена, както когато от нея бликна кръв, но кръвта бе спряла. Дългото му тяло беше неподвижно като дъсчения под, върху който лежеше.
— Заключи вратата — нареди Спейд.
Докато Ефи — с тракащи зъби и треперещи ръце — се опитваше да заключи външната врата, Спейд коленичи до високия мъж, обърна го по гръб и опипа вътрешната страна на палтото му. Когато си извади ръката, тя беше цялата в кръв. Тази гледка не предизвика никаква промяна в израза на лицето му. Като държеше ръката си високо, за да не докосва нищо с нея, той извади с другата запалката от джоба си. Щракна я и поднесе пламъка първо към едното, сетне към другото око на високия мъж. И двете — клепачи, ириси и зеници — останаха замръзнали, неподвижни.
Спейд изгаси пламъка и върна запалката в джоба си. Обиколи мъртвия на колене и с чистата си ръка разкопча цилиндричното палто. Вътрешността му бе мокра от кръв, а двуредното сако беше цялото подгизнало. Там, където реверите на сакото се кръстосваха, а също така отстрани и малко по-долу, платът бе целият в неравни, пропити с кръв дупки.
Спейд стана и отиде до умивалника в стаята на секретарката.
Ефи Перин, пребледняла и разтреперана, се крепеше с ръка върху дръжката на вратата, опряла гръб о стъклото. Тя вдигна поглед и прошепна:
— Той… такова…
— Да. Прострелян е в гърдите поне пет-шест пъти.
Спейд се зае да се мие.
— Не е ли редно да… — започна тя.
Той я прекъсна:
— За лекар е късно, а преди да направим нещо друго, трябва добре да размисля. — Беше се измил и сега плакнеше умивалника. — Не е могъл да върви дълго с толкова куршуми в гърдите. Ако… Защо, по дяволите, не живя колкото да каже нещо? — Той се намръщи, изплакна пак ръцете си и взе пешкира. — Я се стегни! За бога, да не вземеш да ми се разповръщаш! — Захвърли пешкира и прокара пръсти през косите си. — Да видим какво има във вързопа.
Влезе пак в личния си кабинет, прекрачи убития и вдигна увития в кафява хартия пакет. Претегли го в ръка и очите му блеснаха. Постави го върху бюрото с възела на връвчицата нагоре. Беше затегнат. Извади джобното си ножче и сряза връвта.
Момичето беше спряло да подпира вратата, промъкна се странично покрай мъртвия, с извърнато лице, и се приближи до Спейд. Сега, когато стоеше, опряла ръце о ръба на бюрото, и го наблюдаваше как реже връвта и развива кафявата амбалажна хартия, гаденето бе изместено от изражение на силна възбуда.
— Какво ли е? — прошепна тя.
— Сега ще видим — рече Спейд, чиито големи пръсти чевръсто развиваха вътрешния слой груба сива хартия — цели три листа, които се появиха след кафявата. Лицето му беше стегнато, безизразно. Очите му блестяха. Когато и сивата хартия бе свалена, в ръцете му остана яйцевидно валмо от плътно пресован фин талаш. Пръстите му разкъсаха и тази обвивка и тогава пред погледите им се изправи трийсетсантиметрова фигура на черна като смола лъскава птица. Само тук-таме блясъкът й бе нарушен от дървесна прах и парченца талаш.
Спейд се изсмя високо. Сложи ръка върху птицата. Имаше пешо собственическо в извивката на широко разперените му пръсти. С другата ръка прегърна Ефи през рамото и я притисна с все сила към себе си.