Ласи
- Автор: Найт Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ласи». Краткое содержание книги:
Ерик Найт (1897–1943) е роден в Йоркшир, Англия. На 15 години емигрира в Америка. Участва и в двете световни войни. Работи като журналист. Автор е на няколко книги, най-известната от които е „Ласи“, публикувана през 1940 г. в САЩ.
У Ласи се бореха различни чувства, но надделя едно.
Отново се беше озовала срещу мъже, чиито ръце й причиняваха зло. Те се протягаха надалеч, нараняваха я, причиняваха й болка. Ръцете им щяха да посегнат към нея, да я заловят и затворят. Трябваше да избягва такива хора. Така беше постъпвала винаги досега. Едно куче трябваше да стои по-далече от хората и да не се мярка много пред очите им.
В този момент Букълс направи крачка към Ласи и вдигна тоягата си.
— Махай се! — изкрещя той. — Докато не съм те фраснал пак!
Ласи се отдръпна назад, обърна му гръб и изчезна в близките храсти. После безшумно се заизкачва по склона, който водеше към гората.
Букълс се обърна към Роули.
— Ама ти си имал страхотно куче! — изрева той. — Виждаш ли, приятелче, дори най-добрият ти другар те напусна. Дяволски добро куче, няма що. Хайде, дай ни парите без повече приказки и ще забравим случилото се.
Роули, който беше проследил с болка изчезването на Ласи в гората, разбра, че трябва да се бие сам. Плю отново в шепите си и изпъна рамене.
— Елате и си ги вземете! — отговори упорито той.
Мъжете се втурнаха отново напред и замахнаха с тоягите си. Движеха се в полукръг, огрени от пламъците на огъня. Бяха разбрали, че търговецът не е някой слабак, а и тъй като стоеше с гръб към колата, можеше да държи малкото пространство пред себе си свободно.
Докато господарят й се биеше, отразяваше страшните удари и умело им отговаряше, малката, вярна Туутс тичаше като обезумяла насам-натам, лаеше пронизително и му помагаше, доколкото можеше.
За съжаление кученцето не можеше да стори почти нищо — беше направо смешно как се стрелка напред с писклив лай, като малко бяло вързопче, кипящо от енергия.
Решена на всичко, тя се хвърляше срещу нападателите и най-после успя да забие острите си зъби в глезена на грамадния Букълс.
След миг на изненада мъжът се отърва от кученцето с един-единствен яден ритник.
— Проклет плъх! — изсъска вбесено той.
Туутс отново се вкопчи в крака му и този път Букълс вдигна тоягата си. Стовари я с все сила върху гърба на кученцето, малкото тяло се претърколи няколко пъти и падна безжизнено в храстите.
Роули изрева от ярост като видя това, хвърли се напред и безумното му нападение накара мъжете да отстъпят. Тоягата му свистеше във въздуха и за миг изглеждаше, че ще успее да ги надвие.
Мъжете бяха принудени да отстъпят, но това не трая дълго. В гнева си Роули бе забравил всяка предпазливост и бе напуснал защитеното си място пред колата. Сега беше изложен на нападение от две страни. Букълс, който не бе останал пощаден от дебелата тояга на търговеца, се възползва от невниманието на Роули и с един яростен удар по раменете го свали на колене. Докато се изправяше, Роули прикри главата си с ръката, в която стискаше тоягата. Усети удар отзад, обърна се светкавично, сграбчи Сникърс и увисна на него. Намерението му беше да използва единия мъж като щит срещу другия докато главата му се избистри. Усети как по челото му се стича топла кръв и капе в лявото му око и разбра, че е получил сериозна рана на главата.
Когато Букълс я заплаши с тоягата, Ласи се скри в храсталака и побърза да се отдалечи от огъня. Без да съзнава какво прави, тя пое обичайния си курс на юг.
Знаеше, че е длъжна да продължи пътя си, но докато вървеше напред, не усещаше обичайното спокойствие, което я завладяваше винаги, когато поемаше в желаната посока. Нещо не беше наред.
Изведнъж тя спря и се обърна назад. Огънят почти не се виждаше през дърветата, но ясно чуваше крясъците на мъжете и лаенето на Туутс. Пискливият лай на малкото кученце я викаше обратно по-силно от всичко друго. Той беше сигнал за тревога, зов, пълен с гняв и мъка.
Ласи се обърна и се плъзна безшумно през храстите. Когато стигна до края на пътя, лаят на Туутс замлъкна изведнъж. Ласи видя мъжете да се люлеят насам-натам пред собствените си огромни сенки. Видя и как Роули рухна на земята.
Две противоречиви сили се бореха у нея — едната я принуждаваше да остане далече от двамата мъже, другата обаче я тласкаше да защити новия си дом. Защото колата и огънят бяха станали за нея нещо като дом. Този инстинкт беше по-стар — инстинкт, който идваше много, много отдалеч, от предците й. Плахостта й от хората беше по-скорошна, тя бе започнала да я проявява едва през последните месеци. Старият инстинкт победи. Никога през живота си не беше нападала хора, не беше и жадна за кръв. Но сега, когато трябваше да решава, не се поколеба, нито прояви предпазливост. Издаде заплашителен, грозен лай, от гърдите й се изтръгна дълбоко ръмжене. Козината й настръхна и тя се стрелна надолу по склона.