Има нещо гнило в Бландингс
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деян Кючуков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Има нещо гнило в Бландингс». Краткое содержание книги:
Тук следва да изтъкнем Монти като младеж, достоен за всяческа похвала. Много други на негово място биха махнали с ръка с едно безгрижно: „Какво пък толкова?“, а в по-тежки случаи дори би им хрумнала безчестната мисъл, че са извадили късмета да си спестят два шилинга. Някои пък просто биха си отбелязали да не забравят при неопределен бъдещ случай да върнат парите на човека. Тъй като, що се отнася до Дълговете, днешният млад мъж се колебае между категоричното непризнаване и мораториума.
Но дори в една разпусната епоха като съвременната Монти Бодкин имаше своя кодекс на честта. За него този дребен дълг бе петно върху фамилния герб, което трябваше незабавно да бъде изтрито.
И стана тъй, че Бийч, все още запъхтян от неотдавнашното стълкновение с Бандата на Парслоу и достатъчно замаян, за да не чуе отварянето на вратата, внезапно долови възбудено пъхтене досами лявото си ухо и откри, че палачът на Бандата на Тилбъри се е вмъкнал в неговата цитадела.
Това бе миг, който би подложил на изпитание присъствието на духа дори на главния герой от шпионски роман. Що се отнася до Бийч, той се почувства като заек, погнат от цяла глутница невестулки. Като се изстреля подобно на фойерверк от стола, в който се бе наслаждавал на минута заслужен покой, той сграбчи с привична хватка ръкописа и го притисна към развълнуваната си гръд.
Монти, който не по-малко от колегата си Пилбийм се бе шашардисал от ненадейното откриване на безценния предмет, първи се съвзе от потреса.
— Опала! — крякна той. — Боя се, че малко те постреснах, а?
Бийч продължаваше да пъхти и да върти изумено очи.
— Дойдох да ти върна парите за онова такси.
Макар на Бийч да не му се щеше да пуска дори с една ръка ръкописа, два шилинга си бяха непосилно изкушение. Като протегна предпазливо длан, той пое монетата, пъхна я в джоба си и отново впи пръсти в листата. Всичко това с неуловима за окото бързина.
— Май доста съм ти изкарал акъла. Съжалявам. Трябваше да те предупредя с телеграма. — Настъпи пауза. — Виждам, че книгата на господин Галахад е у теб — продължи Монти с пресилено безгрижие.
На Бийч то се видя прекалено пресилено. От известно време той маневрираше по посока на отворената врата и сега прецени, че моментът е сгоден, и направи тромав подскок в това направление.
— Доста е занимателна, предполагам? — доразви Монти темата. — Всъщност и аз самият много бих искал да я прочета.
Бийч най-сетне бе стигнал до вратата и мисълта, че вече разполага с чист път за отстъпление, донякъде възвърна хладнокръвието му. Чувството, че е хванат в капан, бе изчезнало и на негово място се надигаше суров, праведен гняв. Той се вторачи в Монти, дишайки тежко. Над очите му се бе спуснала пелена, караща ги да наподобяват две езерца смръзнал бульон.
— Дали не би могъл да ми я заемеш?
— Не, сър.
— Не?
— Не, сър.
— Няма значи?
— Не, сър.
Настъпи мълчание. Монти се прокашля. Бийч, потръпвайки вътрешно, си помисли, че никога не е чувал толкова противен и злодейски звук. Той беше удивен от Монти. Винаги го бе смятал за симпатичен, порядъчен млад джентълмен. Можеше само да предположи, че от дните, когато често посещаваше замъка, момчето е попаднало в лоша компания.
— Виж, Бийч, аз съм готов да дам доста, за да прочета това нещо.
— Нима, сър?
— Десет лири, ако трябва да бъдем точни.
— Нима, сър?
— По-скоро двайсет.
— Нима, сър?
— И като казвам двайсет — поясни Монти, — разбира се, имам предвид двайсет и пет.
Човек понякога усеща как сложният съвременен свят донякъде е изгубил вкус към онази тъй популярна сред по-старите поколения сцена, при която Добродетелта, възправяйки се в пълен ръст, с презрение отказва да бъде изкушена със злато. И все пак дори и най-закоравелият циник би избърсал една трогната сълза, ако видеше сега отнякъде Бийч. Той изглеждаше като изваден от скулптурна композиция, озаглавена: „Доброто Гражданство Отказва Да Приеме Подкуп От Крупните Делови Среди Във Връзка С Договора За Новата Вътрешноградска Железопътна Мрежа.“ Очите му гледаха непоколебимо, жилетката му се друсаше, а когато заговори, тонът му бе вледеняващо учтив.
— Със съжаление се налага да ви уведомя, сър, че е извън кръга на моите възможности да се съобразя с желанията ви.
И с един сетен поглед от същия калибър, който бе запокитил по Пърси Пилбийм, той се оттегли в пълен боен ред към Стаята на прислугата, оставяйки Монти да тъне в размисъл.
Твърде често, когато човек с умствените способности на Монти Бодкин се потапя в размисъл, не се случва абсолютно нищо. Колелцата се завъртат, побръмчават, и толкова. Но в този случай не беше така. Любовта е могъща движеща сила, а сега като че ли самата Гъртруд Бътъруик бе настъпила с изящното си краче педала на неговия мозък, надувайки газта му до невъобразими обороти. Резултатът бе, че след около две минути усилено съсредоточие, по време на което Монти на няколко пъти имаше чувството, че темето му започва да пуши, от кашата в главата му ненадейно се пръкна идея като тапа от шампанско.