Има нещо гнило в Бландингс
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деян Кючуков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Има нещо гнило в Бландингс». Краткое содержание книги:
При сватбата си с дъщерята на „Кучешки бисквити Доналдсън“ от Лонг Айлънд Сити, щата Ню Йорк, и последвалото си отпътуване за Америка Достопочтеният Фреди Трипуд, по-малкият син на лорд Емсуърт, събрал през ергенските си дни колекция от криминални романи, всепризната за най-добрата в цял Шропшир, бе завещал ценната си библиотека на Бийч и последният в свободното си време охотно се отдаваше на нейното изучаване.
Лорд Тилбъри, застанал със скръстени на гърдите си ръце, му напомни за Мъжа с рунтавите вежди от „Ужасът на Кастърбридж“.
Като потрепери силно, Бийч побърза да се качи в таксито.
Когато двама угрижени мъже, единият от които току-що е открил у другия престъпни наклонности, се возят рамо до рамо в напечен като фурна следобед, разговорът не струи непринудено. Монти съставяше планове и кроежи; а Бийч, когато не бе зает да се отдръпва в ужас от младия главорез, се чудеше защо последният го бе нарекъл „дърт сръндак“. Ето защо още от самото начало над таксито се спусна тишина, която продължи чак до спирането му пред вратите на замъка. Тук Монти слезе, а колата заобиколи, за да откара Бийч до задния вход. Докато се измъкваше навън и подаваше на Робинсън парите, икономът се изпълни с неволно уважение към сатанинската хитрост на престъпния ум — който, след като те е поканил в своето такси, се изнизва пръв и те оставя да платиш вместо него.
Той забърза към своята стаичка. Разумът му казваше, че ръкописът трябва да е все така в чекмеджето, където го беше оставил, но Бийч въздъхна с облекчение едва когато го съзря със собствените си очи. Той го извади от мястото му и поспря в нерешителност. Тук вътре беше задушно и той копнееше да бъде на чист въздух, на своето любимо място в сянката на лавровия храст край задния вход. Но как можеше да се наслади на отдиха там, разлъчен от повереното му съкровище?
На всяко нещо му се намира колая. След няколко секунди той съобрази, че всяко опасение може да бъде избегнато, ако вземе ръкописа със себе си. Така и стори. И тогава, излегнат в своя шезлонг, запали една от цигарите, които с толкова труд си бе набавил, и се отдаде на размисъл.
Кръглото му като погача лице бе изопнато и сериозно. Сложността на задачата, осъзнаваше той, започваше да добива обезпокоителни размери.
Когато един иконом, комуто са поверени за съхранение важни документи, открие, че наоколо се навъртат личности, възнамеряващи да ги задигнат, неговите възгледи са ясни и недвусмислени. Общо взето, поставеният в такова положение иконом може да се опълчи със значителна доза твърдост срещу банда потенциални крадци. Това невинаги му се нрави, но той стиска зъби и го понася. Прибавете обаче и втора банда и, току-виж, нещата взели да излизат изпод контрол.
Изследванията на Бийч върху завещаната му от Достопочтения Фреди Трипуд библиотека бяха развили у него изострена чувствителност по отношение на Бандите. В повечето от томовете на тази книжна съкровищница Бандите играеха съществена роля и той постепенно бе започнал да изпитва към тях неприязън и боязън. А ето че тук, в самия замък, върлуваха цели две, които всеки миг можеха да спрат пагубното си внимание върху него — Бандата на Парслоу и Бандата на Тилбъри. Един иконом имаше над какво да се позамисли.
За да се разсее от всичко това, Бийч се залови да чете ръкописа. Любознателен по природа, той отдавна възнамеряваше да го стори и ето че сега му се предоставяше чудесна възможност. Разгръщайки страниците наслуки, той попадна в средата на Шеста глава („Нощните клубове на деветдесетте“), задълбочи се в един забавен анекдот за епископа на Бангор като млад оксфордски студент и въпреки всичките си грижи скоро вече се кискаше тихо като огромен бълбукащ чайник.
Тъкмо в този миг Пърси Пилбийм, който от обяд пушеше цигари край гаража, се зададе с откъм ъгъла.
Дворът на гаража бе любимо убежище на Пърси Пилбийм от самото му пристигане в замъка. Като запален мотоциклетист, той обичаше да говори с шофьора Вул за карбуратори, свещи и други крайно забавни неща. Като добавка към това, мястото му действаше успокояващо, тъй като се намираше извън обичайните маршрути на сестрите и племенниците на неговия домакин. Тук човек не срещаше лейди Констанс Кийбъл, нито лейди Джулия Фиш, нито Роналд, сина на лейди Джулия Фиш, а за Пърси Пилбийм това бе достатъчно, за да направи едно кътче очарователно и притегателно.
Дворът на гаража го привличаше още и с това, че тук можеше да разсъждава на спокойствие.
А през последните два дни той имаше обилен материал за размисли. Никой уважаващ себе си частен детектив не обича да си признава, че е останал с пръст в устата, но тъкмо в това положение се намираше Пилбийм, откакто втората му визита в малката библиотека го увери, че ръкописът, който имаше за задача да похити, вече не се намира в своето чекмедже. Подобно на Монти, и той се бе видял в чудо.