Любов и грях
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Симеонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов и грях». Краткое содержание книги:
Алис засия.
— О, да, много бих искала да я видя.
— Надявам се, че ще ти бъде полезна. — Джоан изчака, докато се отдалечат достатъчно от Катрин, и добави тихо: — Забрави лечителката. Много разбира от работата си, но страда сериозно от меланхолия.
— Разбирам. Колко жалко, че не може да излекува сама себе си.
— Пие отвара от мак, когато настроението й е особено мрачно, но твърди, че едва ли може да се направи много за човек в нейното положение.
Алис се намръщи:
— Отварата от мак трябва да се използва умерено.
— Да. — Джоан я изгледа заинтригувано. — Звучиш ми така, сякаш имаш познания по тази тема. По стъпките на майка си ли вървиш, милейди?
— Изучавала съм науката за билките и пазя бележника на майка ми, но след като тя почина, започнах да се занимавам с други неща.
— Разбирам.
— Изучавам естествената философия. — Алис спря и погледна към зловещите скали, издигащи се зад селото. — Всъщност възнамерявах да се позанимая с това по-късно тази сутрин.
Джоан проследи погледа й.
— Искаш да изследваш скалите?
— Да, никога преди не съм виждала пещера. Предполагам, че ще е доста интересно.
— Прости ми, милейди, но не съм сигурна, че е разумно. Знае ли лорд Хю за намеренията ти?
— Не. — Алис се усмихна. — Тази сутрин беше зает с бизнеса си и аз предпочетох да не му се пречкам.
— Разбирам. — Джоан се поколеба, сякаш се чудеше дали да не каже още нещо по въпроса, но се отказа. — Каза на сестра Катрин, че не мислиш, че между именията Рейвънхол и Скарклиф ще има война.
— Да. И какво от това?
— Сигурна ли си? Тази земя изстрада много, милейди. Не знам дали ще оцелее след подобно бедствие.
Алис се подсмихна.
— Не се страхувай, лорд Хю ще защитава Скарклиф.
— Надявам се, че си права. — Джоан млъкна внезапно, вперила поглед точно зад Алис.
Алис на мига разбра, без да се обръща, че Хю е в градината.
— Много се радвам да разбера, че вярваш толкова в способностите ми, лейди — каза той безстрастно. — Ще ми се и аз да вярвах толкова в здравия ти разум. Чувам, че имаш планове да проучиш пещерите на Скарклиф?
Алис се обърна рязко и го видя — огромен и стабилен като самата крепост Скарклиф. Черната му коса се развяваше от вятъра. Кехлибарените му очи блестяха опасно. През последните три дни рядко виждаше Хю, но при всеки случай, в който се озовеше близо до него, реакцията й беше една и съща.
Пулсът й се ускоряваше и нещо се случваше някъде ниско долу в корема й. Спомени за онази нощ в Ипстоук, когато той я докосва толкова интимно, стопляха всяка частица от тялото й.
Не спеше добре, защото често мислеше за тази страстна интерлюдия. Снощи си приготви отвара от лайка, за да се успокои. Бе успяла да заспи, но сънува. Как само сънува!
— Стресна ме, милорд. — Бореше се със странната реакция на сетивата си. — Не те чух да идваш в градината. Мислех, че си зает със сметките си тази сутрин.
— Бях много зает с тях, докато не разбрах, че възнамеряваш да ходиш в пещерите. — Хю кимна леко към Джоан. — Добър ден, мадам.
— Добър ден, милорд. — Джоан погледна мрачното лице на Хю, после смръщената физиономия на Алис. Покашля се дискретно. — Може би стана добре, че дойде, милорд. Малко се разтревожих от плановете на лейди Алис. Тя все още не знае за опасностите на тези земи.
— Да — каза Хю. — Но в момента най-сериозната опасност, която я заплашва, съм аз. — Сложи юмруци на хълбоците си. — Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш, лейди?
Тя обаче не се изплаши.
— Просто искам да потърся интересни камъни.
— Няма да ходиш сама в пещерите. Никога. Разбираш ли ме?
Алис потупа успокоително ръката му.
— Успокой се, милорд. Имам доста познания в областта на естествената философия. Събирам интересни образци от години. Няма да ми се случи нищо лошо.
Хю пъхна палец в колана си.
— Чуй ме добре, Алис. Няма да излизаш от това село сама. Забранявам ти.
— Би ли дошъл с мен? Един силен мъж може да ми свърши добра работа, за да пренесе евентуалните интересни предмети, които открия.
За секунда-две Хю изглеждаше напълно объркан от тази покана, но бързо се окопити и погледна към оловносивото небе.
— Скоро ще завали.
— Едва ли. — Алис също вдигна поглед. — Просто е облачно.
В очите на Хю проблесна пламъче.
— Много добре, мадам, след като ти си специалистът по естествена философия, ще се съобразя с преценката ти. Ще те придружа в експедицията ти.