Любов и грях
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Симеонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов и грях». Краткое содержание книги:
— Не, но хората от Скарклиф вярват. Трябва да си призная, че колкото по-дълго тези земи нямаха достоен, силен господар, толкова повече доказателства се появяваха за това, че проклятието е истинско.
— Легендите обикновено заживяват свой собствен живот.
— Да. — Джоан се намръщи, когато спря близо до леха с подправки, където една висока монахиня работеше съвсем сама. — Все по-често започнаха да ни нападат шайки крадци и разбойници, защото нямахме силен господар, чиито рицари да ни защитават.
— Разбойниците вече няма да представляват проблем сега, когато лорд Хю е господар на Скарклиф — увери я Алис.
Високата монахиня спря работата си и се облегна на мотиката. Очите й под забрадката бяха тъмни и мрачни.
— Има и други бедствия, които са също толкова страшни, колкото нашествията на разбойници. Проклятието е истинско, лейди Алис. И лорд Хю ще го разбере съвсем скоро.
Джоан превъртя очи.
— Не обръщай внимание на сестра Катрин, милейди. Тя е опитна лечителка, но обикновено вижда само най-лошото.
Алис се усмихна на Катрин.
— Ако вярваш в проклятието, значи би трябвало да си доволна че всичко тук отново е наред. Легендата беше изпълнена.
— Не ме интересува легендата за зеления кристал и Камъните от Скарклиф — промърмори Катрин. — Това е само приказка за деца.
— Тогава какво те тревожи? — попита Алис.
— Истинското проклятие върху тези земи се корени в лошата кръв на Рейвънхол и Скарклиф. Предателството и убийството забират като гнойна рана, която не може да се изцери.
— Говориш за старата вражда между двете имения, предполагам — каза Алис.
Катрин се поколеба, очевидно изненадана.
— Ти знаеш за нея?
— Да, лорд Хю ми разказа тази тъжна история. Но ако се страхуваш, че ще има война между Рейвънхол и Скарклиф поради тази причина, най-добре е да се успокоиш. Няма да има насилие.
Катрин поклати скептично глава.
— Семената на отмъщението са били посети в миналото и от тях е поникнало тъмно биле, което трови тази земя.
— Не. — Алис започваше да се дразни от черногледството на лечителката. — Успокой се, сестро. Лорд Хю ми обясни, че няма да има никакво насилие. Каза ми, че той и сър Винсънт са се клели пред един и съши сеньор, Еразъм от Торнууд. Сър Еразъм категорично им е забранил да се забъркват в нещо по-опасно от някой и друг рицарски турнир.
— Говори се, че Еразъм от Торнууд е на смъртно легло. — Ръката на Катрин стисна силно дръжката на мотиката. — Когато той си отиде, кой ще възпира сър Винсънт и сър Хю? Скарклиф и Рейвънхол са далеч от централното управление. Господарите на тези земи ще бъдат свободни като отвързани хрътки и веднага ще се хванат за гушите.
— Сестра Катрин има право. — Джоан се намръщи. — Винаги съм смятала, че отдалечеността ни е едно от предимствата на тези земи. По-безопасно е да живееш далеч от хора, които командват армии и се безпокоят за този, който в момента е на престола. Но това не означава, че лорд Хю ще възцари мир.
— Ще го направи — настоя Алис.
Не беше много сигурна защо се чувстваше задължена да защитава добрите намерения на Хю. Може би защото го познаваше много по-добре от тези жени и искаше и те да му имат доверие.
— Никога няма да има мир за Скарклиф и Рейвънхол — прошепна Катрин.
Алис прецени, че вече е време да смени темата.
— Това твоята леха за билки ли е, сестро?
— Да.
— Сестра Катрин е дошла в този манастир преди много години — каза Джоан. — Голяма познавачка е на билките. На всяка от нас се е налагало понякога да използва отварите й и сме й много благодарни за тях.
— Майка ми беше лечителка — каза Алис. — И се беше посветила на науката за билките. В градината й имаше много необикновени растения.
Катрин не обърна внимание на забележката й, макар че я гледаше втренчено.
— От колко време си сгодена за Хю Непреклонния?
— Не от много отдавна. И името му вече не е Хю Непреклонния. Сега той е Хю от Скарклиф.
— Кога ще се ожените?
— Някъде през пролетта.
— Защо ще чакате толкова дълго?
Джоан я изгледа укорително.
— Плановете за сватбата на лейди Алис не ти влизат в работа, сестра Катрин.
Катрин стисна устни.
— Един годеж лесно може да се развали.
— Глупости. — Джоан явно наистина се ядоса.
— Годежът е сериозно и обвързващо нещо.
— Но не е брачна клетва — настоя Катрин.
— Стига толкова, сестро — каза строго Джоан.
Катрин млъкна, но продължи да се взира в Алис. Алис се изчерви под погледа й.
— Лорд Хю искаше да изчакаме до пролетта, защото има много други важни неща, които трябва да се направят бързо.
— Съвсем разбираемо — каза ледено Джоан. — За Бога, върни се към работата си, сестро. Лейди Алис и аз ще продължим разходката си из градината. — Тя тръгна по друга пътека, давайки знак на Алис да я последва. — Хайде, нека ти покажа нашата винарна. А след това сигурно ще пожелаеш да видиш библиотеката?