Границата Мохо
- Автор: Чайлд Линкольн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Василев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Границата Мохо». Краткое содержание книги:
Най-забележителното подводно откритие в историята!
Лекарят от Военноморския флот Питър Крейн спешно е повикан на отдалечена петролна платформа в Северния Атлантически океан, за да помогне в поставянето на диагноза на странно заболяване, разпространяващо се сред персонала. Когато пристига, Крейн научава, че реалният проблем се спотайва далеч долу — на „Буря в бездната“, изумителна авангардна научноизследователска база, построена на океанското дъно. Свръхсекретната станция е проектирана с една-единствена цел — да изкопае наскоро открит подводен обект, който може би съдържа ключа за тайна, обвита в многовековни митове и догадки.
Крейн полага клетва да мълчи и се спуска в базата. Научава, че по време на разкопките се наблюдават обезпокоителни заболявания. Крейн осъзнава, че тайната база крие нещо много по-сложно от медицинска загадка и че откритието е всъщност много по-зловещо и по-смъртоносно, надхвърлящо човешките представи!
Пионг я затвори, обърна се към Крейн и се усмихна глуповато.
— Съжалявам.
— Вие ли съжалявате? Аз направих грешка, от която би се засрамил дори ученик.
— Не. Мислех, че знаете указанията. Реагирах прекалено емоционално. Но пък тук долу всички сме напрегнати. Изследванията и анализите, направени дотук, показват, че маркерите са инертни и безвредни, но…
Гласът й постепенно заглъхна. Настъпи мълчание. Крейн бавно си пое дъх. Върховете на пръстите му все още пареха от инфрачервената топлина.
— Всъщност смятам, че ми направихте услуга, доктор Крейн — каза някак замислено Хюй.
— Защо? — попита той, разсеяно търкаше пръстите си.
— Дадохте ми нещо друго, което да анализирам. Маркерът излъчва два вида електромагнитна радиация.
Крейн я погледна учудено.
— Искате да кажете…
— Да. — Тя посочи апарата. — Маркерът все още излъчва видима и инфрачервена светлина.
Отново настъпи мълчание. Крейн се приближи до предмета, този път по-предпазливо. Артефактът се рееше пред него и проблясваше. Перлените му краища едва забележимо потрепваха като изящни непостоянни очертания на мираж.
— Защо го прави? — промълви той.
— Точно това е въпросът.
Крейн се вгледа в предмета с любопитство.
— Не може да е свързано с начина му на движение, нали?
— Изглежда малко вероятно.
— Механизъм за самозащита?
— Имате предвид, за да ви накара да го пуснете? Едва ли. Нещо толкова сложно като този маркер би трябвало да има по-ефективни начини да се защитава. Освен това ние се опитахме да счупим един. Не се повреди от нищо. Пръстите ви не може да са представлявали заплаха.
Крейн се намръщи и заобиколи маркера. Още трепереше от прилива на адреналин. Взе една пластмасова епруветка, внимателно я придвижи около реещия се предмет, вкара го вътре, запуши я с червена гумена тапа и спря, за да го разгледа. Мъничкият обект невъзмутимо стоеше в мъртвата точка на епруветката.
— Ашър смята, че това е някакво послание — каза Крейн. — И че периодичните пулсации са дигитален шифър.
Хюй кимна.
— Логичен извод. Но ако е комуникация, съобщението се съпротивлява на опитите ни да го разкодираме.
— Какво ли прави Ашър? — измърмори Крейн по-скоро на себе си. Изпита вина, че не се бе свързал с главния учен. Последния път, когато разговаряха, в каютата му нахлуха Спартан и охраната. Оттогава беше толкова зает, че не му бе останало време да го потърси.
— Ще му изпратя имейл — каза Пионг, седна пред клавиатурата и започна да пише. След малко спря, намръщи се и отново написа нещо. — Странно.
— Какво? — попита Крейн и отиде при нея.
— Получавам грешки в мрежата. — Тя посочи екрана. — Вижте. Допустимият максимум на изпратените съобщения е превишен.
— С каква мрежа оперирате?
— Стандартната 802.11, безжична, каквато се използва навсякъде в Базата. — Пионг въведе още команди. Пак същото.
— Не съм имал проблеми с мрежата в Медицинския комплекс.
— На мен ми се случва за пръв път. Досега работеше безупречно. — Хюй отново написа инструкциите. — Най-после. Успях да изпратя имейла на третия опит.
Крейн остана замислен.
— Какъв е честотният обхват на мрежата?
— 5.1 гигахерца. Защо? — Хюй го погледна. — Нима мислите, че…
— Че нещо пречи? Уместен въпрос. Има ли други устройства с честотен обхват 5.1 гигахерца в лабораторията?
— Не. Само безжичната мрежа предава на тази честота.
Пионг изведнъж млъкна. Двамата се спогледаха и после, сякаш осенени от една и съща мисъл, се обърнаха към малкия маркер.
Хюй стана, отиде до лабораторната маса, прерови измервателните уреди и намери анализатор, после се приближи до странния предмет, вдигна уреда и се вгледа в малкия екран.
— Господи, маркерът предава на 5.1 гигахерца.
— Комуникира на три честоти, далеч една от друга.
— Ние знаем за три, но съм готова да се обзаложа, че има още. Може би много повече.
— И сте сигурна, че това е ново явление?
— Категорично. Досега имаше една-единствена светлинна вълна и нищо друго.
Крейн се втренчи в малкия предмет.
— Какво мислите, че се е случило?
Пионг се усмихна.
— Изглежда, го активирахте, доктор Крейн.
После седна пред клавиатурата и трескаво започна да пише.
ГЛАВА 28
— Скруберите за пречистване от въглероден двуокис?
— Проверени.
— Сервоконтролерите и карданите?
— Проверени.
— Херметизация на преградата?
— Сто процента.
— Индикаторите за насочване по инерция?
— Зелени.
— Електромагнитният механизъм?
— На максимална степен.
— Сензорът за температурата?