Границата Мохо
- Автор: Чайлд Линкольн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Василев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Границата Мохо». Краткое содержание книги:
Най-забележителното подводно откритие в историята!
Лекарят от Военноморския флот Питър Крейн спешно е повикан на отдалечена петролна платформа в Северния Атлантически океан, за да помогне в поставянето на диагноза на странно заболяване, разпространяващо се сред персонала. Когато пристига, Крейн научава, че реалният проблем се спотайва далеч долу — на „Буря в бездната“, изумителна авангардна научноизследователска база, построена на океанското дъно. Свръхсекретната станция е проектирана с една-единствена цел — да изкопае наскоро открит подводен обект, който може би съдържа ключа за тайна, обвита в многовековни митове и догадки.
Крейн полага клетва да мълчи и се спуска в базата. Научава, че по време на разкопките се наблюдават обезпокоителни заболявания. Крейн осъзнава, че тайната база крие нещо много по-сложно от медицинска загадка и че откритието е всъщност много по-зловещо и по-смъртоносно, надхвърлящо човешките представи!
1111100000101010001101011001110010000101
0001001100010100011010011000010000000000
— Запитах се дали това не е лента на Тюринг — продължи Марис. — И какво ще направят нулите и единиците, ако ги пуснем през машината на Тюринг?
Ашър бавно се наведе напред.
— Мислиш, че тези осемдесет бита са компютърна програма?
— Знам, че звучи налудничаво, сър.
— Съвсем не. — „Не по-налудничаво от факта, че сме тук — помисли си Ашър. — На дъното на морето и копаем“. — Продължавай — каза на глас за трети път.
— Добре. Първо трябваше да разбия редицата нули и единици на отделни команди. Предположих, че първите стойности 00000 и 11111 са указания, които обозначават дължината на всяка инструкция и че всяка дигитална „дума“ е дълга пет бита. Така ми останаха четиринадесет петбитови инструкции. — Марис натисна един клавиш и дългата редица цифри изчезна. На нейно място се появиха серии кратки редове:
10101
00011
01011
00111
00100
00101
00010
01100
01010
00110
10011
00001
00000
00000
Ашър се втренчи в екрана.
— Кратка е за компютърна програма.
— Да. Трябва да е много елементарна компютърна програма. И на машинен език — основният, универсален, дигитален език.
Ашър кимна.
— И после?
— Сутринта съставих кратка програма, която да сравни тези стойности с крайния списък инструкции, написани на стандартния машинен език. Програмата даде всевъзможни инструкции на стойностите, една по една, и после провери дали ще се появи компютърна програма, с която може да работи.
— Какво те кара да мислиш, че подателите на посланието използват същия машинен език за инструкции като нашия?
— На бинарно ниво има някои дигитални инструкции, които са общи за всяко въобразимо компютърно устройство — инкремент, декремент, прескочи, пропусни, ако е нула, и булеан логика. Затова оставих програмата да върви и продължих с другата си работа.
Ашър кимна.
— Преди двадесетина минути програмата завърши проверката.
— И четиринадесетте реда преведоха ли се в някоя компютърна програма?
— Да. В една.
— Сериозно?
— Програма за прост математически израз. Ето я. Марис натисна друг клавиш и на монитора се появиха редици инструкции.
Ашър нетърпеливо се наведе напред.
ЛИНИЯ №МНЕМОНИКАЗАБЕЛЕЖКИ00101ADD/Зареди установена единица /от числото в позиция 13 (десетична дроб)000110001101011CNM/Сложи обратен знак на числото.00111PLC/Въведи полученото число /в позиция 14.001100010000101ADD/Извади от /числото в позиция 12.000100001001100ISZ/Инкремент и пропусни, ако е нула.01010JMP/Върни програмния контрол /на стъпка 6.001100011010011КРАЙ/Затвори програмата.00001/Позиция 1200000/Позиция 1300000/Позиция 14— Какво прави програмата? — попита Ашър.
— Ще забележите, че е написана като серия от повтарящи се изваждания, закодирани в кръг. Така се извършва делението на машинен език — чрез повтарящо се изваждане. Е, поне единият от начините. Може също да използваш десния SHIFT за аритметически действия, но това изисква по-специализирана компютърна система.
— Тогава е деление.
Марис кимна.
Ашър почувства изненада и озадаченост, примесени с внезапно силно вълнение.
— Не се колебай. Кое число се дели?
— Едно.
— Едно. И на какво се дели едно?
Марис облиза устни.
— Ами, проблемът е там, че…
ГЛАВА 26
Вратата беше едната от шестте в резервния необозначен коридор в североизточния квадрант на третото ниво и имаше надпис „Радиология“.
Капитан Королис кимна на единия от придружаващите го морски пехотинци да я отвори и влезе. Питър Крейн погледна над рамото му и видя малка, но добре обзаведена лаборатория. Всъщност по-голямата част от помещението беше заета от обемист апарат. Пред един компютър седеше жена с азиатски черти и бяла престилка и бързо пишеше. Тя вдигна глава, стана, усмихна се и се поклони.
Без да отговори на поздрава, Королис обиколи стаята, като неодобрително поглеждаше Крейн.
— Това трябва да послужи на целите ви — каза той и отново огледа помещението, сякаш отмяташе наум нещата, които Крейн би могъл да открадне, после излезе в коридора. — Оставете пост отвън — заповяда Королис на двамата командоси, обърна се и тръгна.