Хорът на забравените гласове

— Има ли някой при тебе, Киз?

— Да.

— Взимаш всички предпазни мерки, а?

— Позна.

— Добре. Успех. Между другото, има ли телефон на Мариано?

— Да. Има един телефон, на името на Уилям Бъркхарт. Трябва да му е съквартирант. Тоя тип е само няколко години по-голям от Маки и в досието му има престъпление от омраза. Нищо през последните години, обаче въпросното престъпление е от осемдесет и осма.

— И знаеш ли, той също е бил съсед на Сам Уайс — прибави Бош. — Май пропуснах да ти го кажа снощи.

— Приижда прекалено много информация.

— Да. Знаеш ли, чудех се нещо. Как така мобифонът на Маки не се появи в АвтоТрек?

— По тоя въпрос съм по-напред от теб. Проверих номера и се оказа, че не е негов. На името на Белинда Месиър е. Нейният адрес е на Мелба, също в Удланд Хилс. Досието й е чисто, освен някакви пътнотранспортни нарушения. Може да му е гадже.

— Може.

— Когато имам време, ще се опитам да я проследя. Надушвам нещо тук, Хари. Всичко води към едно място. Всичко е свързано с осемдесет и осма. Опитах се да изискам материалите за престъпленията от омраза, обаче…

— Обществените безредици ли?

— Точно така. И тъкмо затова се качвам на шестия.

— Добре, нещо друго?

— Първо проверих в СВД. Още не са намерили кашона. Още нямаме пистолета. Питам се дали не са го сложили на грешно място. А може и да е откраднат.

— Да. — Бош си мислеше същото. Ако случаят водеше към управлението, веществените доказателства можеха нарочно и завинаги да са изгубени. — Добре. Преди да проведа тоя разговор, хайде да се върнем към дневника. Има ли нещо за бременността?

— Не, не е писала за това. Записките й имат дати и е престанала да пише в края на април. Може тогава да е научила. Мисля, че е спряла да пише в случай, че родителите й тайно го четат.

— Споменава ли за някакви свърталища? Нали разбираш, места, където е ходела?

— Споменава за много филми — отвърна Райдър. — Не пише с кого, само че е гледала конкретни филми и какво е мнението й за тях. Какво мислиш?

Трябваше да установят къде може да са се пресекли пътищата на Маки и Ребека Верлорън. Това беше празнота в следствието, каквито и да бяха мотивите. Къде Маки бе влязъл в контакт с Верлорън, за да я нарочи?

— Кината — отвърна той. — Може да са се засекли там.

— Точно така. Доколкото знам обаче, всички кина в Долината са в търговските центрове. Това още повече разширява контактната зона.

— Струва си да се помисли върху това.

Бош каза, че ще отиде в службата, след като разговаря с Робърт Верлорън, и затвори. Върна се вътре и шумът на съдомиялната му се стори още по-силен. Закуската почти приключваше. Детективът отново седна на масата. Някой бе отнесъл празната му чиния. Опита се да се съсредоточи върху разговора с Райдър. Знаеше, че търговските центрове са огромни кръстопътища, места, където младеж като Маки спокойно можеше да се засече с момиче като Ребека Верлорън. Зачуди се дали престъплението може да е резултат от случайна среща — Маки да е видял момиче от очевидно смесен брак. Дали това можеше да го е разярило до такава степен, че да я е проследил до дома й и по-късно да се е върнал сам или с други, за да я отвлече и убие?