Щамът Андромеда
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мира Антонова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Щамът Андромеда». Краткое содержание книги:
Свикан е свръхсекретен екип за борба с вируси и биологични и надпреварата започва. Защото постепенно ветровете ще отнесат вируса към Западното крайбрежие, където потенциалните жертви ще са десетки милиони.
На вратата пишеше: „МОРФОЛОГИЧНА ЛАБОРАТОРИЯ“. Стаята беше разделена на кабинет за експерименти и изолирана със стъкло камера. С помощта на специални ръкавици можеше да се работи с инструментите в камерата.
Стоун посочи към стъкления съд с черна песъчинка в средата.
— Смятаме, че това е нашият „метеор“ — започна да обяснява той. — На повърхността му се вижда нещо съвсем като живо. В капсулата има и други петна, които също могат да представляват жива материя. Ние го донесохме тук, за да може да го видите под микроскоп.
Стоун си сложи ръкавиците, постави съда в нишата на голяма хромирана кутия и отдръпна ръцете си.
— Тази кутия всъщност е микроскоп с обичайните увеличители и решаващи устройства. С него може да се постигне хилядократно увеличение. Всичко се прожектира на този екран.
Ливит нагласи ръчките, а Хол и другите втренчиха поглед в екрана.
— Десетократно — обяви Ливит.
Хол видя на екрана, че песъчинката е назъбена, сиво-черна и еднообразна. Стоун посочи зеленикавите петна.
— Стократно.
Зелените петна сега се виждаха съвсем ясно.
— Смятам, че това е нашият организъм. Видяхме го как нараства, става виолетов, вероятно в момента на делене на клетката.
— Спектрална промяна?
— Да, някакъв вид спектрална промяна.
— Хилядократно — каза Ливит.
Екранът се запълни само със зеленото петно, сгушено в назъбените падини на песъчинката. Хол видя, че зелената повърхност беше гладка и блестяща, почти мазна.
— И вие мислите, че това е просто една бактериална колония?
— Не можем да сме сигурни, че е колония в обикновения смисъл на думата — отвърна Стоун. — Докато не знаехме опитите на Бъртън, ние дори не предполагахме, че може да е колония. Мислехме, че може да е един-единствен организъм. Щом отделните причинители обаче са колкото микрон и по-малки, това е единственото обяснение. Следователно е някакво по-голямо образувание — може и колония, може и нещо друго.
Докато гледаха, петното ставаше ту виолетово, ту зелено.
— Ето, сега се дели — каза Стоун. — Чудесно се вижда.
Ливит включи камерите.
— Гледайте внимателно.
Петното стана виолетово и се задържа така. Поразшири се и за момент повърхността се разпука на шестоъгълни парчета като керамични плочки.
— Видяхте ли?
— Като че ли се разпука.
— На шестоъгълници.
— Интересно дали тези фигури са отделни организми — каза Стоун.
— И дали през цялото време имат правилна геометрична форма или само по време на делението.
— С електронния микроскоп ще узнаем повече — заключи Стоун и се обърна към Бъртън.
— Вие свършихте ли с аутопсиите?
— Да.
— Можете ли да работите със спектрометър?
— Мисля, че да.
— Тогава пристъпвайте към работа. Задачата не е трудна — спектрометърът работи в един блок с компютрите. Имаме нужда от анализ на проби от песъчинката и зеления организъм.
— Ще ми дадете ли парче?
— Да — Стоун се обърна към Ливит. — Запознати ли сте с аминокиселинния анализатор?
— Да.
— Същите проби трябва да се направят и за аминокиселините.
— И фракциониране, нали?
— Да, но трябва да работите ръчно — поясни Стоун.
Ливит кимна. Стоун се обърна към изолационната камера и извади стъкления съд от микроскопа. Сложи го на една страна под малък уред, който приличаше на миниатюрен ешафод. Това беше прибор за микрохирургия.
Микрохирургията беше сравнително нова област в биологията — способността да се извършват фини операции върху една-единствена клетка. С микрохирургическата техника беше възможно да се отдели ядрото от клетката или част от цитоплазмата така чисто и акуратно, както хирургът прави ампутация. Приборът бе конструиран по такъв начин, че всяко движение на ръката посредством ред препредавания се превръщаше в най-фини и точни микродвижения на скалпела, и най-малкото помръдване на палеца придвижваше скалпела на милионна част от сантиметъра. Като гледаше увеличителния екран, Стоун внимателно разряза черната песъчинка, докато получи две частички. Той ги постави в отделни стъклени чинийки, после изтръгна две късчета от зеленото петно.
В същия миг зеленото стана виолетово и се разшири.
— Не ви харесва — засмя се Ливит.
Стоун се намръщи.
— Интересно. Мислите ли, че това може да бъде неспецифична реакция на растеж или трофична реакция при нараняване и облъчване?
— Мисля, че петното просто не обича да го закачат — отговори Ливит.
— Трябва да продължим изследванията — заяви Стоун.
XIX. КАТАСТРОФАТА
Този телефонен разговор беше истински кошмар за Артър Манчек. Тъкмо свърши обяда и седна във всекидневната да си прочете вестниците и телефонът иззвъня. През последните два дни — откакто започна тази история с Пидмонт — не му беше до вестници.