Щамът Андромеда
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мира Антонова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Щамът Андромеда». Краткое содержание книги:
Свикан е свръхсекретен екип за борба с вируси и биологични и надпреварата започва. Защото постепенно ветровете ще отнесат вируса към Западното крайбрежие, където потенциалните жертви ще са десетки милиони.
Протромбиновото време доказваше, че въпреки кръвоизлива някъде в храносмилателната система кръвта му се съсирваше съвсем нормално, а скоростта на утаяването на еритроцитите — че в организма имаше тъкани, които се рушаха.
Показателите за PH обаче бяха доста странни. Цифрата 7.31 показваше повишена киселинност на кръвта, макар и не твърде голяма. Хол не знаеше как да обясни това. Компютърът също.
ПАЦИЕНТ: ДЖЕКСЪН, ПИТЪР
ВЪЗМОЖНИ ДИАГНОЗИ:
1. ОСТРА ХРОНИЧЕСКА ЗАГУБА НА КРЪВ
ВЕРОЯТНО ОТ ХРАНОСМИЛАТЕЛНАТА СИСТЕМА — 0,884
ДРУГИ СТАТИСТИЧЕСКИ СЪЩЕСТВЕНИ ИЗТОЧНИЦИ НЯМА
2. ПОВИШЕНА КИСЕЛИННОСТ НА КРЪВТА.
ПРОИЗХОД НЕИЗВЕСТЕН.
НЕОБХОДИМИ СА ОЩЕ ДАННИ.
НЕОБХОДИМА Е ИСТОРИЯТА НА БОЛЕСТТА.
Хол прочете написания текст и сви рамене. Компютърът може да пожелае и да разговаря с пациента. Лесно е да се каже, но нали Джексън беше в безсъзнание и ако той наистина бе взимал нещо, от което се беше повишила киселиността на кръвта му, те не можеха да узнаят това, докато той не дойдеше в съзнание.
А може би — да изследва газовете в кръвта. Обърна се към компютъра и натисна копчето за газовете в кръвта.
Но компютърът си знаеше своето.
НЕОБХОДИМА Е ИСТОРИЯТА НА БОЛЕСТТА ЗА НОВИ АНАЛИЗИ.
Хол написа: ПАЦИЕНТЪТ Е В БЕЗСЪЗНАНИЕ.
Компютърът като че ли обмисли това изречение и написа:
ОБЕКТИВНА ЛИПСА НА СЪЗНАНИЕ НЕ СЪЩЕСТВУВА. ЕЛЕКТРОЕНЦЕФАЛОГРАМАТА ПОКАЗВА АЛФА РИТЪМ, СЪОТВЕТСТВАЩ НА СЪСТОЯНИЕ СЪН.
— По дяволите — изруга Хол и погледна през стъклото. Джексън наистина мърдаше като насън. Той пропълзя по тунела до костюма си и се наведе над пациента.
— Мистър Джексън, събудете се!
Старикът бавно отвори очи и втренчи поглед в Хол. Премижа удивено.
— Не се страхувайте — каза Хол тихо. — Вие сте болен и ние се грижим за вас По-добре ли се чувствате сега?
Джексън преглътна и кимна. Като че ли се страхуваше да говори. Но бледността му беше изчезнала. Бузите му леко порозовяха, ноктите му вече не бяха сини.
— Как се чувствате?
— Добре… Кой сте вие?
— Доктор Хол. Сега аз се грижа за вас. Изгубили сте много кръв, затова ви преливаме.
Той кимна, прие го съвсем спокойно. Начинът, по който го направи, подсети Хол за нещо и той попита:
— Случвало ли ви се е и преди?
— Да, два пъти.
— При какви обстоятелства?
— Ама аз не зная къде се намирам — отговори той и се огледа. — Тук болница ли е? Защо носите такива дрехи?
— Не, не е болница, а специални изследователска лаборатория в Невада.
— Невада ли? — старецът затвори очи и поклати глава. — Но аз живея в Аризона…
— Сега не сте там. Доведохме ви тук, за да ви помогнем.
— Защо сте облечен с такъв костюм?
— Доведохме ви тук от Пидмонт, защото там има заразна болест. И затова сте в изолационна камера.
— Значи и аз съм заразен?
— Още не знаем със сигурност, но трябва…
— Вижте какво — каза той, като изведнъж се опита да се изправи. — Тръпки ме побиват като гледам всичко това. Искам да си вървя. Тук не ми харесва.
Опита се да се освободи от системи. Хол внимателно го побутна назад.
— Успокойте се, мистър Джексън. Всичко ще се оправи, но трябва да си починете. Вие сте болен.
Джекън бавно легна назад.
— Искам цигара.
— Страхувам се, че още не бива да пушите.
— Дявол да го вземе, и цигара ли не може…
— Съжалявам, но пушенето не е позволено…
— Вижте какво, моето момче, като станете на моите години, правете каквото искате. И по-рано ми казваха: не яж люто, не пий, не пуши. Опитах за малко и знаете ли как се почувствах — ужасно, просто ужасно.
— Кой ви препоръчваше това?
— Докторите.
— Какви доктори?
— Докторите във Финикс. Голяма приказна болница с лъскава апаратура и блестящо бели престилки. Наистина като в приказките. Никога не бих отишъл, ако не беше сестра ми. Тя настояваше. Сестра ми живее с мъжа си Джордж. Глупачка. Хич не ми трябваше приказната й болница. Имах нужда само от почивка. Тя настояваше обаче и аз отидох.
— Кога беше това?
— Миналата година. Юни или юли.
— Защо отидохте в болница?
— Ами защо ходят хората в болница? Щото се бях разболял, дявол да го вземе.
— От какво?
— Тоя проклет стомах, както винаги.
— Кървеше ли?
— Ужасно! Всеки път като се закашлях, храчех кръв. Никога не съм знаел, че в човешкото тяло има толкова много кръв.
— Но кървенето беше в стомаха, нали?
— Да, нали ви казах. И пак ми слагаха същите иглички — той посочи системите. — И ми преливаха кръв. Миналата година лежах във Финикс, а по-миналата в Таксън. Там също беше хубаво. Същите хубавички сестри. — Изведнъж той млъкна. — На колко си години, сине? Много си млад за доктор.