Власт
- Автор: Флинн Винс
- Серия: Мич Рап #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Михаил Вапирев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Власт». Краткое содержание книги:
Дъжд от куршуми разпръсва тълпата от туристи и забързани чиновници.
Група терористи нахлува в Белия дом, оставяйки след себе си трупове на невинни жертви.
Със светкавична бързина Тайните служби евакуират президента в подземния бункер.
Но не и преди похитителите да вземат няколко десетки заложници.
На ход е Мич Рап, по прякор Железния.
С деликатната задача да овладее хаоса той прониква в Белия дом… и скоро разбира, че атаката срещу президента е завръзката в един опасен сценарий. А жертвите, заложниците и дори терористите са само статисти.
Мич Рап попада в смъртоносен капан — някой от правителството упорито му пречи да изпълни успешно мисията си…
Внимаваха да остават далеч от пътеките, които агентите от Тайните служби бяха прокарали между дърветата. Около тези пътеки бяха разположени най-много сензори. Знаеха, че терористите не използват системата за наблюдение, но не можеха да бъдат сигурни.
Когато стигнаха в непосредствена близост до шахтата, Харис придърпа микрофона към устата си.
— Новобранец, има ли някакво движение на покрива?
— Не. Той все още гледа на запад.
От лампите на улицата идваше достатъчно светлина, за да могат да се виждат един-друг. Рап кимна към Адамс. И двамата бяха чули отговора в слушалките си. Адамс извади няколко от фалшивите храсти от земята. Те бяха поставени така, че да закриват вентилационната шахта през цялата година. Пътят към шахтата се откри. Харис и Рап извадиха малко черно платнище. След като го разстлаха над входа на шахтата, тримата се хванаха на работа. Рап държеше малка кутия с инструменти, а Харис светеше отстрани с фенер. Старият човек напръска болтовете с масло и ги разви с малка автоматична отвертка. Преместиха бавно капака на шахтата, като внимаваха да не се чуват звуците от търкането на метал в метал.
Рап заспуска раницата си надолу. Харис закачи малка макара и прекара през нея въже, което идваше през оградата и беше закачено за колата им навън.
Рап включи малкото си фенерче и го насочи към дъното на шахтата. Харис хвана края на въжето и го завърза за глезените на Мич. После си сложи чифт ръкавици. След това сграбчи въжето и кимна към Рап. Мич се наведе напред в тъмната шахта.
— Спускай — прошепна през рамо.
Харис бавно започна да отпуска въжето. В шахтата Рап включи малка миньорска лампа, която беше закачил на бейзболната си шапка.
— Спри — прошепна той, когато наближи дъното. Провря се през деветдесетградусовия завой, който правеше шахтата. — Добре, сега по-бавно. Отпусни ми още един метър въже. — След секунда отново се движеше, хвана се за хоризонталния отвор и започна бавно да се провира навътре. Чу някакъв шум в слушалката си. — Спри. Така е добре. — Сгъна крака към тялото си и развърза въжето от глезените си. — Издърпай го.
Въжето изчезна нагоре в шахтата. Рап се преобърна по корем. Без да губи време, хвана дългото въже, с което беше спуснал раницата, и го развърза. След това извади по-късо въже и единия му край завърза за раницата, а другия — за левия си глезен. Освети дълбоката шахта пред себе си и я огледа. На около шейсет метра пред него се виждаше другият завой на шахтата. Там сякаш тръбата ставаше по-тясна. Рап се намръщи. Мразеше тесни пространства.
— Милт, тръгвам — прошепна в микрофона. Запълзя бавно напред. Радиовръзката вече беше много лоша.
Малко след като бяха изгубили връзка с Рап, бе прекъснала и радиостанцията на Милт Адамс. Кенеди свали слушалката си и погледна часовниците на стената вдясно. Можеше да направи само едно. Във Вашингтон беше единайсет. Тя спря поглед на часовника, който й трябваше, и извади мобилния си телефон. В Тел Авив беше седем часът. Набра номер. След няколко изпуквания някой вдигна слушалката.
— Файн. — Полковник Бен Файн заемаше в МОСАД пост, идентичен с поста на Кенеди в ЦРУ.
— Бен, обажда се Айрини Кенеди.
— Айрини — отвърна развълнувано той. — Извинявай, че не се обадих, но предположих, че си имаш работа.
— Следиш ли събитията? — попита уморено тя.
— Много внимателно. Мога ли да ти бъда от полза?
— Да. — Кенеди погледна към листа пред себе си. — Ще ти дам списък с имена. Искам да ги провериш.
— Колко са?
— Десет. Имаме достатъчно информация за седем от тях, но останалите три не можахме да открием.
— Можеш да разчиташ на мен.
— Благодаря, Бен. Задължена съм ти.
Настъпи мълчание, което полковникът наруши първи.
— Имам един въпрос към теб, Айрини. Получихме няколко съобщения, че един от най-важните ръководители на Хизбула е изчезнал. Ти знаеш ли нещо?
— Може би имам някаква информация.
Файн не отговори веднага. Тя усещаше, че се двоуми дали да поиска нещо от нея.
— Предполагам, че когато свърши всичко, ще ме информираш по-подробно.
— Вече съм го запланувала — отвърна искрено Кенеди.
— Добре — рече доволен Файн. — Мога ли да ти помогна с още нещо?
Кенеди се замисли.
— Не, не се сещам в момента, но ако намериш нещо за хората от списъка, ще ти бъда много благодарна.
— Ще се заема веднага. Не се притеснявай да се обадиш, ако ти потрябва нещо.
— Ще се обадя. Благодаря ти, Бен. — Когато затвори телефона, Кенеди постави списъка в папка и стана. Погледна към задните редове в стаята и махна с папката. Един от сътрудниците й стана и тръгна към нея.