Власт
- Автор: Флинн Винс
- Серия: Мич Рап #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Михаил Вапирев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Власт». Краткое содержание книги:
Дъжд от куршуми разпръсва тълпата от туристи и забързани чиновници.
Група терористи нахлува в Белия дом, оставяйки след себе си трупове на невинни жертви.
Със светкавична бързина Тайните служби евакуират президента в подземния бункер.
Но не и преди похитителите да вземат няколко десетки заложници.
На ход е Мич Рап, по прякор Железния.
С деликатната задача да овладее хаоса той прониква в Белия дом… и скоро разбира, че атаката срещу президента е завръзката в един опасен сценарий. А жертвите, заложниците и дори терористите са само статисти.
Мич Рап попада в смъртоносен капан — някой от правителството упорито му пречи да изпълни успешно мисията си…
— Не мисля, че има разумна причина да ви казвам истинското име на този човек — произнесе Стансфийлд.
— Аз смятам, че има — продължи да упорства Кинг. — Ако ще си залагаме главите…
— Господин Круз е бил изпращан на мисии вече от трима президенти и нито един от тях не знае истинската му самоличност. Нямам намерение да споделя подобна информация с цивилен, който има навика да дава интервюта. — Стансфийлд се обърна към вицепрезидента: — Господин Бакстър, мисля, че трябва да обсъдим този въпрос насаме.
Бакстър стрелна Кинг с поглед.
— Не искам да знам истинското име на вашия човек — каза бавно. — Имам ви доверие. Но нещо ме притеснява. Струва ми се, че този господин Круз е доста невъздържан. Дали няма проблеми със самоконтрола?
— На базата на какво сте си създали това впечатление?
— Това, което видях вчера в Пентагона…
— Това, което видяхте вчера, господин вицепрезидент — заговори Кенеди, — ви е оставило погрешни впечатления. Господин Круз стриктно следва дадените му заповеди и винаги постига резултат. Единствената грешка, която може би е допуснал, е, че реагира невъздържано на глупостите. — Кенеди замълча за миг, после продължи: — В случая с прокурор Тътуайлър той доказа, че е бил прав.
— Така е — сведе поглед Бакстър.
— Господин вицепрезидент — намеси се Стансфийлд, — Круз е един от най-добрите ни сътрудници. Такива като него са рядкост, а както знаете, аз съм в този бранш от години.
— Има ли юридически проблеми около операцията, която подготвяте?
— Какви например?
— Дали е възможно да се използва сътрудник на ЦРУ при тази операция. Знаете, че американците са доста консервативни, когато стане въпрос за намеса на ЦРУ във вътрешните работи на страната — каза Бакстър.
— Теоретично може да стане въпрос за това, но при дадените обстоятелства не мисля, че някой ще има нещо против.
— В зависимост от това, дали операцията ще има успех — намеси се Кинг. — ФБР запознати ли са с плана ви?
— Не.
Вицепрезидентът стана и закрачи към прозореца. Ако Круз не успееше, какви щяха да са последствията? Защо не искаха да изпратят някой от ФБР? Защо не искаха да изчакат и да видят дали няма да могат да освободят още заложници? Въпросите нямаха край. Бакстър бе на мнение, че операцията е прекалено рискована и политическата му кариера е поставена на карта.
— Директор Стансфийлд — обърна се към шефа на ЦРУ, — заповедта ми беше в смисъл да събирате разузнавателни сведения. Какво ще правите оттук нататък, си е ваша работа. Не е необходимо да ме информирате за всяко свое решение.
Стансфийлд се беше сблъсквал с подобни ситуации неведнъж и добре разбираше какво има предвид Бакстър. Вицепрезидентът прехвърляше цялата отговорност на ЦРУ.
Кимна с разбиране. По-късно щяха да имат достатъчно време да обмислят детайлите. Сега беше време за действие.
— Съгласен съм — продължи Бакстър — да направя каквото е нужно, докато Азис освободи следващата група заложници, което ще бъде утре сутринта. Ако можем да разменим още заложници за пари, нямам нищо против.
— Сър — намеси се Кенеди, — не мисля, че той ще иска още пари.
— А какво ще иска?
— Един господ знае — каза Стансфийлд. Нямаше никакво намерение да вади своя коз, фара Харут. — Но и аз съм склонен да се съглася с Айрини.
Бакстър се замисли.
— Кой друг знае за господин Круз и за планираната операция? — попита сприхаво.
— Генерал Флъд.
— ФБР?
— Както вече споменах, не.
— Засега одобрявам идеята да събирате информация независимо от ФБР. Те имат с какво да се заемат в момента.
Искаше ФБР да бъдат държани настрани, разбра Стансфийлд. Още едно доказателство, че вицепрезидентът се презастрахова в случай на провал.
— Това ли е всичко? — попита Бакстър.
— Да.
— Добре. Благодаря, че ни информирахте. Сега ви моля да ме извините. Трябва да се подготвя за обръщението към нацията.
Кенеди и Стансфийлд станаха.
— Ако решите да изпратите вашия човек в Белия дом, дръжте го на каишка, ако обичате — подхвърли зад тях вицепрезидентът.
Стансфийлд кимна и последва Кенеди в коридора.
20.
Стигнаха до първия охранителен пункт на три пресечки от Белия дом. Нощта беше ясна. Нямаше нито едно облаче. На задната седалка на колата седяха Мич Рап и Милт Адамс. Шофираше Мик Ривърс, до него се бе настанил командир Харис. След тях през пропускателния пункт мина син фургон, последван от още един, черен. Харис се оправи с полицаите на първите два пропускателни пункта, както и с агента от Тайните служби на третия. В щаба бяха казали, че ЦРУ ще закара специално оборудване край оградата на Белия дом.