Столетие на чакалите

— Акция на Роте Армее Фракцион — обърнала се тя към слисаните домакини. — Няма да ви се случи нищо, ако се държите спокойно н според нашите нареждания. Не трябва да се страхувате.

Не им оставало нищо друго, освен да кимнат в знак на съгласе, макар и да не разбирали за какво става въпрос. После господин и госпожа Елвангер ги отвели в съседната стая и ги завързали за столовете с въже за простиране. Скоро след това отново звъннал звънецът.

Този път отишъл да отвори господин Елвангер. Погледнал през шпионката и отключил. В жилището влезли двамина. Носели голям кашон.

После всички заедно извадили от кашона преносима ракетна установка и насочили опасното оръжие към сградата на Държавната прокуратура отсреща. Навили часовниковия механизъм за изстрелване в 16 часа, прекъснали телефонните кабели и изчезнали. За щастие в четири следобед нищо не се случило. Часовниковият механизъм не включил. Дълго време художникът и съпругата му се опитвали да се освободят. В седем вечерта успели, а след това позвънили в полицията от дома на съседите. Терористите не били заловени, макар да станало ясно, че за съпружеска двойка се били представили Силке Майер-Вит, приятелка на Сузане Албрехт, и Кристиан Клар, някогашен слушател в Хайделбергския университет.

На 30 ноември 1976 г. автопатрул задържал по автомагистралата недалеч от Буцбах двама подозрителни мъже с открадната кола — бившия адвокат и настоящ бандит Зигфрид Хаг и Роланд Майер. В колата полицаите намерили автомат и два пистолета. И двамата издирвани терористи били с фалшиви документи, издадени на чуждо име. У Хаг били намерени и други компрометиращи материали, включително бележник с „работен план“ на терористичната група. Не всичко било ясно на полицейските чиновници, които анализирали бележките. Бандитът бил използвал съкращения, криптоними и различни знаци, акциите били вписани в таблици с график на сроковете и разпределение на задачите на отделните членове на бандата — подробно, разработен план за действие. Между другото и един подготвян атентат с парола „Маргарин“.

Напразно си блъскали главата началникът на Федералната криминална служба д-р Хорст Херолд и генералният прокурор заедно с полицейските експерти, оптивайки се да разгадаят срещу кого е насочена акция „Маргарин“. Но когато успели да разберат, било вече късно. Зигфрид Бубак бил вече мъртъв. Един от най-разпространените маргарини във Федерална република Германия е маргаринът SB14, а това всъщност били инициалите на Зигфрид Бубак.

Следващата акция била с код „Биг мъни“ („Големи пари“), който навярно означавал грижливо подготвяния план за неосъщественото отвличане на банкера Понто. За това говорели някои обстоятелства. В началото на юли в архива на хамбургския Институт за световна икономика влязъл младеж с очила със златни рамки, представил студентската си книжка и поискал биографични материали за господата Понто и Шлайер.