Столетие на чакалите
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Столетие на чакалите». Краткое содержание книги:
От неговия поглед не е убягнала и опасността от нарастване на ултрадясното неофашистко движение, чиито организации вече съществуват в 60 страни. Огромния фактически материал В. П. Боровичка е разположил в двадесетина различни по размер документални очерци, написани интересно, с публицистично майсторство.
Двамината младежи вече познавали в подробности сгрдата на западногерманскою посолство в Стокхолм. Посетили я преди няколко дни, под предлог че ще ползват някои материали за дисертацията си. Естествено не биха могли да ги получат в посолството. Но те не са ги търсили. Искали само да огледат сцената на бъдещата акция. И тъкмо защото вече знаели как се влиза, на 24 април 1974 г. около 11,30 ч се вмъкнали в сградата. Междувременно други двама, мъж и жена, чакали отвън. После през вратата, която нямала дръжка отвън, излязъл някакъв служител на посолството, те казали любезно на немски език: „Ще позволите ли, моля“, и се промъкнали, сякаш са вътрешни лица.
— Искаме да отидем в консулския отдел — казала младата жена през прозорчето на дежурния чиновник.
— За какво, люля? — попитал ги с усмивка чиновникът в тъмен костюм.
— Случи ни се нещо неприятно. На сватбено пътешествие сме, а си изгубихме паспортите — смръщила чело младата жена.
— Изобщо пе знаем къде и как — казал „младоженецът“.
— Няма нищо страшно — усмихнал се чиновникът и посочил коридора. — Номер двадесет и осем.
Събрали се вътре шестимата: Зигфрид Хауснер, Карл-Хайнц Делво, Бернхард Рьоснер, Манфред Луцтауфер и „младоженците“ Улрих Весел и Хана Елизе Крабе.
Кабинетите на посланика Дитрих Щьокер и на някои посолски съветници били на третия етаж. Съпружеската двойка се появила в преддверието на кабинета на посланика и секретарката се ужасила:
— Как попаднахте тук? Консулският отдел е долу.
Двамата млади обаче не помръдвали от мястото си. Изведнъж мъжът измъкнал от джоба си пистолет и извикал:
— Ръцете на масата и никакво мърдане!
Дежурният чиновник бил забелязал, че двамата посетители, които минали покрай неговото прозорче, когато вече обслужвал други, не се отправили към консулския отдел, затуй кимнал на сътрудника по сигурността, който бил дежурен, и той тръгнал подире им. Когато стигнал до първия етаж и решил да повика недисциплинираните посетители, забелязал, че непознат човек се цели отгоре в него.
Миг след това настъпила паника. Терористите стреляли по стените и тавана, опитвали се да предизвикат колкото се може по-голям хаос. На партера някои чиновници отворили прозорците, скочили в градината и побягнали. Терористите подгонили останалите към третия етаж, където държали вече в шах посланика Щьокер, военния аташе фон Мирбах и търговския съветник Хилегарт. После заедно с дванадесетте заложници се барикадирали на последния етаж на сградата.
След първите изстрели някой повикал полицията, след няколко минути специалната част от стрелци в стоманени каски и защитни жилетки обсадила сградата на посолството и заела долните два етажа. Терористите ги призовали незабавно да напуснат сградата. Полицията нямала намерение да се предава без бой, напротив, готвела се за атака.
— Слушате говорителя на бойната група „Холгер Майнс“, слушате говорителя… Ако всички полицаи не напуснат незабавно сградата, ще бъдем принудени да застреляме за назидание военния аташе фон Мирбах — чул се глас отгоре.
Полицаите останали по местата си. Малко след 13 ч се разнесли четири изстрела. После вратата се поотворила и на стълбищната площадка се появило тялото на Андреас фон Мирбах. Бил още жив, но бил облян в кръв, а едва след час терористите разрешили на двама невъоръжени санитари да отнесат ранения. Късно. Фон Мирбах загубил твърде много кръв и до сутринта починал в болницата.
След първите изстрели полицията капитулирала.
Антитерористичната група напуснала сградата. Към два часа следобед във филиала на западногерманската информационна агенция ДПА в Стокхолм телефонът позвънил и непознат глас съобщил:
— Тук е говорителят на бойната група „Холгер Майнс“, моля, запишете нареждането ми — казал на телефонистката и после продиктувал исканията на похитителите: 26 затворници, включително Баадер, Майнхоф и други, които са в западногерманските затвори, трябва да бъдат незабавно освободени, като бъдат разменени със заложниците. Това трябва да стане до девет вечерта на франкфуртското летище, където ще трябва да бъдат откарани затворниците. Ако властите не приемат условията, терористите ще разстрелват по един заложник всеки час.