Заплаха
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заплаха». Краткое содержание книги:
Двама изследователи се натъкват на зловеща находка във вечните ледове на Аляска;
В Чикаго д-р Джак Степълтън изпраща семейството си на аерогарата… за да не го види никога повече;
В Ню Йорк, в един от най-модерните медицински центрове, внезапно избухват серия смъртоносни епидемии с необясним произход. Спешните мерки не дават резултат.
Над милиони надвисва смъртна ЗАПЛАХА…
— Трудно ли ти беше? — попита Терез.
Джак не отговори веднага, тъй като асансьорът спря на петия етаж и вратите се отвориха.
— Много трудно — промърмори той и тръгна по коридора. — Вероятно защото се чувствах адски самотен…
Терез изненадано го погледна. Не й приличаше на човек, който може да се оплаква от самотата си. Вече беше приела, че той е самотник по собствено желание. Забеляза, че вдига ръка и докосва клепачите си. Господи, нима това беше сълза? Недоумението й се усили.
— Пристигнахме — обяви миг по-късно той, отключи вратата и щракна лампата.
Вътрешността на кабинета се оказа по-мизерна от очакванията й. Металните мебели бяха стари и изподраскани, стените плачеха за боя, а самата стаичка беше тъмна и лишена от всякакъв уют. Малкото прозорче с отдавна немити стъкла се намираше високо горе, почти под тавана.
— Две бюра? — погледна го въпросително тя.
— Тук работим двамата с Чет — поясни Джак.
— Кое е твоето?
— Онова там, отрупаното с бумаги. Чумната зараза ме хвана в момент, в който имах и доста друга работа. Но по принцип не бързам с изготвянето на патологическите заключения…
— Доктор Степълтън! — обади се един глас зад тях.
Беше Джанис Джегър.
— Разбрах от охраната, че си тук — поясни тя след като беше представена на Терез. — Цяла вечер се опитвам да те открия…
— Какво се е случило? — вдигна вежди Джак.
— Надвечер ми позвъниха от външната лаборатория. Приключили с флуоресцентния тест на Сюзън Хард, за който беше помолил. Заключението им е туларемия…
— Ти майтап ли си правиш? — смаяно попита Джак и грабна листа хартия от ръката на Джанис.
— Какво е това туларемия? — обади се Терез.
— Заразна болест, която прилича на чумата — отвърна Джак.
— А къде е била лекувана пациентката? — попита Терез, макар че отговорът на този въпрос се подразбираше от само себе си.
— В „Манхатън Дженерал“ — отвърна Джак и объркано поклати глава: — Не мога да повярвам!…
— Трябва да бягам — обади се Джанис. — Знаеш къде да ме намериш…
— Извинявай — дойде на себе си Джак. — Нямах намерение да те задържам. Благодаря за информацията…
— Няма нищо — отвърна Джанис, махна с ръка за сбогом и се отправи към асансьорите.
— Туларемията е опасна колкото чумата, така ли? — попита Терез.
— Тук няма място за сравнения — въздъхна Джак. — Болестта е много тежка и силно заразна, особено в пневмоничната си форма. Ако Сюзън Хард беше тук, положително би могла да ни разкаже доста неща за нея…
— А защо си толкова изненадан? И тя ли се среща толкова рядко, колкото чумата?
— Не съвсем — отвърна Джак. — Среща се по-често от чумата, особено в южните части на страната, най-вече в Арканзас. Но и тя като чумата почти не се среща през зимата, поне тук, на Север. Ако изобщо се натъкваме на подобни случаи, те най-често са през лятото. Подобно на чумата, туларемията също се нуждае от преносител. Това не са плъховете, а най-често кърлежите и конските мухи…
— Това се отнася за всички кърлежи, така ли? — попита Терез, спомнила си хижата на родителите си в Катскилс, където имаше навик да ходи през лятото. Намираше се на изолирано място, заобиколена от гора и обширни ливади. Там беше пълно с кърлежи.
— Най-добрата жизнена среда за тези бактерии предлагат малките гризачи, най-вече зайците — поясни Джак. После изведнъж млъкна, спомнил си за разговора с Морис, съпругът на Сюзън Хард. Жена му много си падала по разходките в гората и обичала да храни зайците!
— Май ще се окажат именно зайците — промърмори замислено той.
— За какво говориш?
Джак се извини, тръсна глава и направи знак на Терез да заеме мястото на Чет. После й разказа за телефонния си разговор с Морис Хард и подчерта важната връзка между зайците и заразата с туларемия.
— Това ми звучи твърде инкриминиращо — поклати глава младата жена.
— Работата е там, че Сюзън е имала контакт със зайци преди цели три седмици — замислено промълви Джак. — А това е прекалено дълъг инкубационен период, особено за пневмоничната форма на туларемията. Разбира се, има вероятност да не се е заразила в Кънектикът, а тук, в „Манхатън Дженерал“… Което едва ли ни помага, тъй като нозокомиалната туларемия е вероятна точно толкова малко, колкото и нозокомиалната чума.
— И в двата случая обществеността трябва да бъде уведомена — подхвърли Терез и кимна по посока на ръката му, която нерешително се протягаше към слушалката: — Надявам се, че ще позвъниш не само в болницата, но и в някоя телевизионна станция…