Заклинателят
- Автор: Блати Уилям Питър
- Серия: Exorcist #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Издателство „Изток-Запад“
- ISBN: 978-619-152-059-6
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Заклинателят». Краткое содержание книги:
След като мрачният доктор Клайн си тръгна, Крис позвъни на агента си в Бевърли Хилс и с безжизнен глас му съобщи, че няма да режисира „Надежда“. После се обади на госпожа Перин. Но тя беше излязла. Крис затвори телефона, смазана от ужас и скръб. Питаше се отчаяно кой би могъл да й помогне. Имаше ли изобщо някой? Нещо? Какво?
— Случаите с духове на покойници са по-леки; в повечето от тях няма изблици на ярост или свръхактивност и двигателна възбуда. Но при другата основна разновидност на сомнамбулично вселяване новата личност винаги е злонамерена и враждебна към първата. Основната и цел е да я измъчва, а понякога и дори да я унищожи.
Бяха им доставили ограничителни колани и изтощената, замаяна Крис стоеше и гледаше как Карл ги прикрепва първо за леглото, после за ръцете на Ригън. Докато Крис наместваше възглавницата на Ригън, швейцарецът се изправи и погледна със съжаление изпитото лице на момичето.
— Ще оздравее ли? — попита той.
Крис не отговори. Беше напипала нещо под възглавницата и сега го разглеждаше озадачено. После стрелна очи към Карл и строго попита:
— Карл, кой е сложил това разпятие тук?
— Този синдром е само проява на конфликт или някаква вина, затова се опитваме да стигнем до него, да го разберем. При подобни случаи най-добрата процедура е хипнотерапията, но изглежда, че не успяваме да я хипнотизираме. Затова опитахме с наркосинтезис, но отново попаднахме в задънена улица.
— И сега какво?
— Времето ще покаже. Просто трябва да продължим усилията и да се надяваме на промяна. Междувременно трябва да бъде хоспитализирана.
Крис завари Шарън в кухнята докато слагаше на масата, пишещата си машина, която бе донесла от детската стая в мазето. До мивката Уили режеше моркови за яхния.
— Шар, ти ли си сложила разпятие под възглавницата й? — попита Крис с треперещ от напрежение глас.
— Какво искаш да кажеш? — изненада се Шарън.
— Не си ли ти?
— Крис, дори не знам за какво говориш! Вижте, казах ти и преди, казах ти в самолета: споменавала съм на Ригън само разни неща от сорта „Бог е създал света“, или може би…
— Добре, Шарън. Вярвам ти, но…
— И аз не съм го сложила — побърза да се застрахова Уили.
— Все някой го е сложил, по дяволите! — избухна внезапно Крис и се завъртя към Карл, който бе влязъл в кухнята и отваряше хладилника. — Карл!
— Да, госпожо — отговори спокойно Карл, без да се обръща. Завиваше кубчета лед в хавлиена кърпа.
— Питам те пак — изрече Крис с пресекващ и изтънял глас, — ти ли сложи скапаното разпятие под възглавницата на Ригън?
— Не, госпожо. Не съм аз — отвърна Карл, пускайки още едно кубче лед в кърпата.
— Тоя шибан кръст не е отишъл там от само себе си, по дяволите! — изкрещя Крис и се завъртя към Уили и Шарън. — Кой от вас лъже? Казвайте!
Карл прекрати работата си и се обърна да погледне внимателно Крис. Внезапното й избухване бе смаяло всички. Изведнъж тя се свлече на стола и зарида, закривайки лицето си с треперещи ръце.
— Съжалявам, не знам какво правя — изхлипа тя. — Господи, вече нищо не знам!
Уили и Карл я гледаха мълчаливо. Шарън пристъпи зад Крис и започна да масажира раменете и шията й с грижовни ръце.
— Хайде, стига. Успокой се.
Крис избърса с ръкав лицето си.
— Да, разбирам, че който го е направил… — Тя извади кърпичка и си издуха носа, после продължи. — Който го е направил, е искал да помогне.
— Повтарям и го запомнете добре: няма да я дам в лудница!
— Госпожо, това е само…
— Не ме интересува как ще го наречете! В никакъв случай! Няма да я изпусна от поглед!
— Съжалявам. Всички съжаляваме.
— Да, разбира се! Боже мой, стотици лекари, а можете само да ми дрънкате разни идиотщини…!
Крис разкъса целофановата обвивка на син пакет френски цигари „Голоаз“, смукна дълбоко няколко пъти, после бързо смачка угарката в пепелника и се качи да нагледа Ригън. Когато отвори вратата, в полумрака на стаята зърна мъжки силует до леглото. Човекът седеше на стол и протягаше ръка над челото на Ригън. Крис пристъпи по-близо. Беше Карл. Той не вдигна глава, не каза нищо, само продължаваше да се взира в лицето на момичето. Държеше нещо в протегнатата ръка. Какво? После Крис разбра, че това е импровизиран студен компрес.
Трогната и изненадана, Крис се отблагодари на едрия швейцарец с един топъл поглед, какъвто отдавна не му бе дарявала; той обаче сякаш не я забеляза и тя тихичко излезе от стаята. Слезе в кухнята, седна в нишата за закуска, наля си кафе и се загледа умислено в далечината, после изведнъж стана и се отправи към кабинета.