Кресчендо

Зарових в чантата си и извадих мобилния.

— Здрасти — обади се Ви.

— Кой друг е пипал картичката от Пач! — попитах настойчиво и думите ми прокънтяха.

— А?

— Пач лично ли ти даде картичката? Или Риксън? Някой друг да я е пипал?

— Ще ми кажеш ли какво става?

— Мисля, че ме упоиха.

Мълчание.

— Смяташ, че по картичката е имало наркотици? — повтори най-накрая Ви със съмнение.

— Хартията миришеше на парфюм — обясних нетърпеливо. — Кажи ми кой ти я даде. Обясни ми точно как я получи.

— Докато идвах към библиотеката да ти донеса тарталетите, Риксън ми звънна, за да пита къде съм — бавно поде тя. — Срещнахме се пред библиотеката, а в пикапа на Риксън беше Пач. Пач ми даде картичката и ме помоли да ти я предам. Взех я и ти я донесох вътре заедно с тарталетите и с ключовете на доджа, после излязох навън при Риксън.

— Някой друг да е пипал картичката?

— Никой.

— По-малко от половин час, след като получих картичката, припаднах на пода в библиотеката. Събудих се чак след два часа.

Ви не ми отговори веднага и аз сякаш чувах всяка нейна мисъл, докато се мъчеше да осмисли всичко. Накрая каза:

— Сигурна ли си, че не е било от умора? Аз не бих могла толкова дълго да си пиша домашните, без да ми се доспи.

— Когато дойдох на себе си — продължих, — в библиотеката имаше още някой. Мисля, че е бил същият човек, който ме е упоил. Подгони ме. Успях да изляза от сградата, но той ме последва по Уолнът.

Поредното озадачено мълчание.

— Колкото и да не харесвам Пач, не си представям да те упои. Гадняр е, обаче си има граници.

— Тогава кой? — прозвуча малко пискливо гласът ми.

— Не знам. Къде си сега?

— В бандитския квартал.

— Моля? Махай се от там, преди да са те обрали. Ела тук. Остани да преспиш при мен. Ще разнищим тази работа. Ще разберем какво се е случило.

Думите й обаче прозвучаха като празна утеха. Ви беше не по-малко озадачена от мен.