Окованият нарцис
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Анита Блейк, ловецът на вампири #10
- Язык: болгарский
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Окованият нарцис». Краткое содержание книги:
-Ако Грегорий не ме беше заразил, сега щях да съм мъртва. Ноктите щяха да стигнат до сърцето ми. Беше инцидент, това, че той падна върху мен по време на битката. - Гледах лицето на Мика, но усетих облекчението да се понася през другите, чувствах ги от метри разстояние. Погледнах към тях и това се показа в линията на телата им.
-Така че къде е той? Къде е Грегорий?
И тримата не искаха да срещнат очите ми отново.
-Да не би и той да е отказал да помогне в спасяването ми както Елизабет?
-Не разбира се, че не - каза Чери. Но не обясни.
Погледнах към Натаниел. Той срещна погледа ми без да трепне, но не ми хареса това, което видях в очите му. Имаше повече лоши новини, които идваха, можех да го помириша във въздуха.
Обърнах се към Мика.
-Добре, ти ми кажи.
-Когато Улфикът ти откри, че Грегорий те е направил тяхна Нимир Ра наистина той. . . - Мика разпери ръце.
-Той откачи - каза Зейн.
Погледнах ги.
-Какво имаш предвид с той откачи?
-Той взе Грегорий - каза Чери.
-Как така го е взел.
-Той се отнесе към Грегорий като враг на глутницата - каза Мика.
Погледнах го.
-Продължи.
-Ако ти беше тяхна истинска лупа, и някой те оскърби, право е на Улфика да го обяви като враг на глутницата, престъпник.
Продължих да гледам в тези жълто-зелени очи.
-Какво точно значи това?
-Значи че вълците имат леопарда ти и те ще извършат присъдата за оскърблението ти. -Няма начин, имам предвид ако се превърна в леопард, която няма да стана. Това няма да ме нарани. Имам предвид, аз просто ще бъда превръщач както тях.
-Не като тях - каза Мика - като нас.
Опитах се да разчета лицето му, но прости не го познавах достатъчно добре все още. -Показа позицията си.
-Не можеш да бъде вълча лупа и Нимир Ра на леопардите.
-Бях и двете дълго време.
Той поклати глава и отново трепна сякаш го боли.
-Не, ти беше човек, който се среща с Улфик, който те е определил за лупа. Ти си човек, който пое грижата за леопардите, докато намериш истински алфа, който да поеме работата. Сега, си истински Нимир Ра и вълчата глутница няма да те приеме като един от тях.
-Казваш, че Ричард ще ме зареже, защото ще стана леопард.
-Не, казвам, че вълчата глутница няма да те приеме като тяхна лупа. - Мика погледна надолу, тогава нагоре. Можех да видя че се опитва да сложи мислите си в думи. -Моето разбиране за местните вълци, е че Улфика ги е отвел от монархия, където неговата дума е закон, към демокрация с правата на мнозинството. Той взима решителният вот, но не и последната дума.
Кимнах. Звучеше като нещо, което Ричард би искал за глутницата.
-Звучи като нещо, което той би направил. Аз бях някак извън града през последните месеци.
-Имал е прекалено голям успех. Вотът е бил срещу него, срещу теб. Глутницата няма да те приеме като лупа, когато си леопард, а не върколак.
Погледнах покрай него към другите.
-Това истина ли е?
Те кимнаха.
-Толкова съжалявам Анита - каза Чери.
Поклатих глава, опитах се да се концентрирам и не успявах.
-Добре. Ричард не може да ме направи лупа. Никога не съм искал да бъда лупа, просто негова приятелка. По дяволите вълците. Но какво са направили с Грегорий?
-Ричард полудя каквато откри какво е направил Грегорий - каза Зейн. - Той помисли че Грегорий го е направил с цел, защото се страхуваме да те загубим като наша Нимир Ра. -Той е обвинил Грегорий, че е направил това с цел? Попитах.
Зейн кимна.
-О, да, те го взеха.
-Те, кой?
-Джамил, Силвия, другите. - Той не срещна очите ми.
-Никой ли не опита и да спори с него за това?
-Силвия се опита да му каже че не е прав. Той я удари, каза й никога да не спори с него, че той е Улфика, не тя.
-По дяволите.
-Не обвинявай леопардите си, че не са се били с вълците - каза Мика - Те ги превъзхождат числено.
-Те ще им сритат задниците, знам това. Освен това моя работа е да обсъждам с Ричард, не тяхна.
-Защото ти си тяхна Нимир Ра - каза той.
-Защото съм негова приятелка, нещо такова.
-Разбира се - каза той.
Вдигнах ръка.
-Виж, не мога да се справя с всичко точно сега, така че просто ще се концентрирам върху важните неща, имам предвид наистина важните. Къде е Грегорий и как да го измъкна?
Мика се усмихна.
-Много практична.
Погледнах го и усетих очите ми да стават студени.
-Нямаш на идея колко практична мога да бъда.
Очите му се промениха, но нямаше страх в тях, беше повече интерес, сякаш реакцията ми го бе заинтригувала.