Нощна сянка

— Нямат ли нужда от Аристотел в бъдещето? Какъв странен свят би бил това. Радвам се, че още известно време няма да живея в него. — Филип подуши подозрително гарафата с вино и реши да не пие. — Даяна ще трябва да се научи да говори по-свободно френски и латински. Само неколцина от слугите ни говорят английски, а никой от долния етаж не го знае. — Той хвърли тежка връзка ключове през масата. Пръстите ми автоматично се отвориха, за да я хванат.

— В никакъв случай — каза Матю и посегна да вземе ключовете от ръката ми. — Даяна няма да остане толкова дълго, че да се занимава с домакинството.

— Тя е най-високопоставената жена в замъка и това е нейно задължение. Мисля, че трябва да започнеш с готвача — обърна се към мен Филип и посочи най-големия ключ. — С този се отключва склада за храна. Другите са за пекарната, винарната, всички спални без моята и избите.

— С кой се отваря библиотеката? — попитах, докато поглаждах заинтригувана металните им повърхности.

— В тази къща не заключваме книгите — отвърна Филип. — Само храната, бирата и виното. Четенето на Херодот и Тома Аквински рядко води до неприлично поведение.

— Има си първи път за всичко — промърморих под нос. — А как се казва готвачът?

— Готвач.

— Не, истинското му име — уточних малко объркана.

Филип сви рамене.

— Той отговаря за храната, значи е готвач. Никога не го наричам по друг начин. А ти, Матю? — Баща и син се спогледаха така, че се притесних за съдбата на дървената маса, която ги разделяше.

— Мислех, че вие отговаряте за всичко тук. Ако ще наричам готвача — готвач, как да наричам вас? — Острият ми тон временно отклони вниманието на Матю, който се канеше да обърне масата и да стисне с дългите си пръсти баща си за гърлото.

— Всички ме наричат «сир» или «татко». Ти кое предпочиташ? — попита Филип с опасно мазен глас.

— Просто го наричай Филип — вметна Матю. — Има много други титли, но тези, които най̀ му подхождат, ще ти вържат езика на възел.

Филип се ухили на сина си.

— Виждам, че макар да си загубил разума си, поне не си загубил хъса към битката. Остави домакинството на жена си и ела с мен да пояздим. Изглеждаш ми отслабнал, имаш нужда от хубаво физическо натоварване. — И потри ръце в приятно очакване.

— Няма да оставя Даяна — тросна се Матю. Той си играеше с огромна сребърна солница, прадядото на моята скромна глинена солница, която стоеше до печката ми в Ню Хейвън.

— Защо не? — изсумтя Филип. — Ален ще ѝ бъде бавачка.

Матю отвори уста, за да отговори.

— Татко? — казах аз сладко и прекъснах разговора им. — Може ли да поговоря със съпруга си, преди да се срещне с теб в конюшните?

Филип присви очи. Стана и се поклони бавно към мен. За първи път вампирът се придвижи с нещо, което наподобяваше нормална скорост.