Нощна сянка
- Автор: Харкнесс Дебора
- Серия: Аз, вещицата #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553867
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Нощна сянка». Краткое содержание книги:
Нощна сянка запраща Даяна и Матю в Лондон от времето на Елизабет I - свят на шпионаж и интриги, където се срещат с група стари приятели на Матю, известна като Нощната школа. Целта им е да открият вещица, която да обучи Даяна, и да открият следи от Ашмол 782. Но когато миналото започва да стяга примката си около тях, двамата поемат на съвсем различно пътешествие, което ги отвежда в сърцето на вампирската история и на тайни, пазени цели петнайсет столетия.
В Нощна сянка Харкнес отново тъче пищен и великолепен гоблен от алхимия, магия и история. Любовта се задълбочава, докато авторката ни води през примката на времето в разказа си за кръв, страст и завързани на възел нишки от миналото, за да ни представи един от най-жадно очакваните романи на годината
— Не сте женени, поне не по начин, който би издържал щателна проверка — натърти Филип, — а такива ще има много, ако продължавате да поддържате тази заблуда. Матю прекарваше доста време в Париж да разсъждава върху метафизиката, вместо да учи право. В този случай, сине, инстинктът ти би трябвало да ти е подсказал какво е необходимо да се предприеме, макар интелектът ти да не го е направил.
— Разменихме си клетви, преди да тръгнем. Матю ми даде пръстена на Изабо. — В онези последни минути в Мадисън направихме нещо като церемония. Превъртах наум поредицата от събития и се опитвах да намеря пропуск.
— Кръвопийската венчавка е това, което опровергава всички протести срещу брака от свещеници, юристи, врагове и съперници: физическата консумация. — Ноздрите на Филип се разшириха. — А вие все още не сте свързани по този начин. Вие не само миришете странно, но и напълно различно — като две отделни същества, а не като едно. Всеки кръвопиец би разбрал, че не сте напълно чифтосани. Жербер и Доменико със сигурност са го отгатнали веднага щом са се озовали в присъствието на Даяна. Както и Болдуин.
— Ние сме женени и чифтосани. Няма нужда от други доказателства, освен от моите уверения. Колкото до останалото, то не ти влиза в работата, Филип — заяви Матю и застана категорично между мен и баща си.
— О, сине, мисля, че вече се разбрахме. — Филип изглеждаше уморен. — Даяна е неомъжена, без баща, а не виждам и никакви нейни братя в стаята, които да я защитят. Тя е изцяло моя грижа.
— Ние сме женени пред Бог.
— Ала ти още чакаш. Какво, Матю? Знак? Тя те иска. Личи си по начина, по който те гледа. За повечето мъже това е достатъчно. — Филип прикова поглед в сина си, а след това и в мен. Спомних си нежеланието на Матю по този въпрос и в мен като отрова се разляха тревога и съмнение.
— Не се познаваме отдавна. Въпреки това знам, че ще бъда с нея и само с нея до края на живота си. Тя е моята половинка. Знаеш какво пише на този пръстен, Филип: «A ma vie de coeur entier»[30].
— Безсмислено е да отдадеш живота си на жена, ако не ѝ дадеш и сърцето си. Трябва да прочетеш по-внимателно това любовно обяснение, не само началото.
— Тя има сърцето ми — каза Матю.
— Не цялото. Ако бе така, всички членове на Паството щяха да са мъртви, споразумението щеше да е развалено завинаги и вие щяхте да сте в своето време, а не в тази стая — заяви безцеремонно Филип. — Не знам какво ще представлява бракът във вашето бъдеще, но в моето настояще е нещо, за което си струва да умреш.
— Да пролея кръв в името на Даяна не е моят отговор на нашите проблеми. — Въпреки че имаше вековен опит с баща си, Матю упорито отказваше да признае това, което аз вече бях разбрала: нямаше начин да спечелиш спор с Филип дьо Клермон.
— Кръвта на вещицата не се ли брои? — И двамата се обърнаха изненадани към мен. — Ти уби вещица, Матю. А аз убих вампир, кръвопиец, за да не те загубя. И като сме тръгнали да си споделяме тайни, баща ти може да научи истината. — Джилиан Чембърлейн и Жулиет Дюран бяха двете жертви в ескалиращата враждебност, породена от нашата връзка.
— И ти мислиш, че има време за ухажване? За човек, който се смята за образован, Матю, си забележително глупав — изсумтя Филип с отвращение. Матю прие обидата на баща си, без да трепне, и изигра най-големия си коз.
— Изабо прие Даяна като своя дъщеря — заяви той.
Но Филип не можеше да бъде така лесно манипулиран.
— Нито твоят Бог, нито майка ти са успявали някога да те накарат да поемеш последствията от действията ти. Очевидно това не се е променило. — Филип се подпря с ръце на бюрото и повика Ален. — Тъй като не сте венчани, няма дълготрайни щети. Всичко може да се поправи, преди някой да научи и семейството да бъде съсипано. Ще пратя човек в Лион да ми намери вещица, която да помогне на Даяна да разбере по-добре способностите си. Ти можеш през това време да разпиташ за нейната книга, Матю. След това и двамата се връщате вкъщи, забравяте за тази грешка и продължавате живота си далеч оттук.
— С Даяна отиваме в покоите ми. Заедно. Или Бог да ми е…
— Преди да довършиш тази заплаха, трябва да си сигурен, че си достатъчно силен, за да я изпълниш — отвърна безстрастно Филип.
По течението разбрах, че вратата се е отворила. То донесе специфична миризма на восък и счукан черен пипер. Хладните очи на Ален обиколиха стаята, забелязаха гнева на Матю и неотстъпчивото изражение на Филип.
— Победили са те, момчето ми — каза Филип на сина си. — Не знам какво си направил със себе си, но си станал мек. Хайде. Приеми нещата, целуни вещицата и ѝ кажи лека нощ. Ален, заведи тази жена в стаята на Луиза. Тя е във Виена… или във Венеция. Не мога да следя скитанията на това момиче. Колкото до теб — продължи Филип и стрелна с огнен поглед сина си, — ти отиваш долу и ще ме чакаш в залата, докато довърша писмата до Галоуглас и Рали. Отдавна не си си идвал у дома и приятелите ти искат да знаят дали Елизабет Тюдор има две глави и три гърди, както се говори навсякъде.