Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Вариант 13 - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Вариант 13

Электронная книга - «Вариант 13». Краткое содержание книги:

Действието на романа се развива в близкото бъдеще, края на 21 век, в мрачна, почти посткиберпънк атмосфера. Марс е колонизиран и тече процес на тераформиране. Гигантската и супермогъща транснационална корпорация КОЛИН се е заела със задачата; тя наема и изпраща заселници в новата земна колония. Мечтите и вярата в обещанията за бляскаво бъдеще и шедри перспективи – новата земя на неограничените възможности – бързо се изпаряват, щом заселниците стъпят на Червената планета. Всички заселници започват да мечтаят договорите им с КОЛИН да изтекат по-бързо и да се завърнат на Земята. Бягството от Марс изглежда невъзможно, до момента, в който в Тихия океан не се разбива кораб-призрак, долетял от там. Разследващите органи от КОЛИН откриват на борда му зловеща картина. Всички пасажерски криокамери са отворени, пътниците – мъртви, а труповете им – осакатени и обезобразени. Купчините кости от липсващите им крайници говорят за едно – някой се е събудил по-рано от останалите и в оставащите месеци на междупланетното пътуване се е хранил с “човешкия товар” на борда на кораба. Още по-лошо – садистичният сериен убиец и канибал очевидно е оцелял от катастрофата и е напуснал кораба, преди спасителните екипи да достигнат до мястото на катастрофата. Версията се потвърждава от генетичния материал на местопрестъплението, а по-късно из територията на бившите Съединени американски щати започва поредица странни убийства.
1 ... 52 53 54 55 56 57 58 59 60 ... 293
Перейти на страницу:

Съблякоха си дрехите един на друг, нетърпеливо и без много мисъл, на пресекулки, защото периодично спираха, за да се целуват и опипват, и накрая Рен легна гола на спалния чувал, плъзна ръце по хълбоците си и разтвори бедрата си за него. Той се надвеси над нея, малко тромаво от липсата на скорошна практика, а после се хлъзна със стон в нея. Вечерният въздух разхлаждаше кожата му, а Кармен Рен беше гореща и влажна отвътре. Усмихна се, извъртя се лениво настрана и направи нещо с вътрешните си мускули. Скот усети мек, хлъзгав, интимен натиск по цялата дължина на пениса си, после тя го дръпна надолу към себе си, вдигна бедра и ги сключи около кръста му — изгориха охладената му от въздушното течение кожа като нажежени маши — и той се изпразни, внезапно и абсолютно неспасяемо, тресеше се, сякаш през тялото му минаваше ток с високо напрежение.

Провеси глава и остана така, подпрян на лакти.

— Съжалявам.

Тя му се усмихна, намести се и стегна мускулите си около омекващото му мъжество.

— Недей. Знаеш ли какво означава за мен това, че загуби контрол над себе си по този начин?

— Просто… — Усети, че се изчервява. — Не го бях правил от доста време, сещаш се.

— Знам. Няма значение, Скот. За никъде не бързаме. Приятно ми е да те усещам в себе си. Ще го направим пак, когато си готов. — Ново присвиване на онзи особен мускул и очите й изведнъж се разшириха. — О! Всъщност…

Скот не знаеше дали е от начина, по който му говори, небрежно, сякаш седяха и хапваха в някое кафене, или просто заради факта, че тя е тук, под него, като кулминация на толкова много безнадеждни копнения и лепкави сънища. Или пък беше заради онази дума, „дева“, която още туптеше в главата му и която усещаше на устните си също като тръпчивия, тъмен вкус на самата Рен. Не знаеше и откровено казано, не го интересуваше особено. Вярно, Джейни веднъж му беше казала, че се мята обратно на седлото по-бързо от обичайното, но дори за него това сега си беше истински подвиг. Усети как се втвърдява вътре в нея, подува се под мекия натиск на тези нейни прекрасни мускули, и разбра, че този път всичко ще е наред, че ездата ще е дълга и сладка.

Лежаха с преплетени крайници върху спалния чувал, опрели гърбове на лющещата се стена, завити отчасти с якето на Рен, и гледаха отрязъка вечерно небе, който се виждаше през празната рамка на вратата. Скот си помисли, че звездите никога не са изглеждали толкова ярки и дружелюбни, дори у дома. Приличаха му на стражи, на пазители — примигваха в мекото синьо-черно на небето и вещаеха добрини. Сподели го с Рен и тя се засмя гърлено.

— Следактова астрономия.

— Не — възрази той, като я остави да се посмее на шегата си, но иначе беше съвсем сериозен. — Това е нещо специално, Кармен. С теб сме благословени тази нощ.

Тя изхъмка лениво и се протегна.

— Знаеш ли — каза му след малко. — Това може да продължи дълго. Криенето. Няма да е лесно.

— На мен не ми пречи.

— Да. — Рен потърка с ръка наболата му брада. — Ти сигурно си свикнал да не ти е лесно, нали?

— Службата, за сигурност на Ръба дали ще ни търси, как мислиш?

— Не знам — замислено отговори тя. — Обадих се на едни хора да се погрижат за кашата, която оставихме на пристанището. Да почистят. Те ще прикрият следите ни, а това все е нещо. Имаме приятели, Скот. Повече приятели, отколкото можеш да си представиш.

— И врагове — каза той.

— Да. И врагове също.

Той обърна глава и я погледна в очите.

— Кажи ми честно, Кармен. Това Краят на дните ли е? Когато светът ще пропадне в пламъци и звярът ще се надигне от океана и скверни думи ще са изписани отгоре му? Срещу това ли сме се изправили? Срещу звяра?

Тя се поколеба.

— Не мисля. Той не ми е говорил за това. Знам само, че някъде има един черен човек, който го търси, също и нас. Този човек е слуга на мрака и от него трябва да се пазим, Скот. Ние двамата, каквото и да стане, ние сме слуги на светлината и трябва да сме нащрек. Черният човек идва. И когато дойде, трябва да сме готови за битка, дори за битка до смърт. Ти готов ли си за това?

1 ... 52 53 54 55 56 57 58 59 60 ... 293
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)