Вариант 13
- Автор: Морган Ричард
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-837-6
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Вариант 13». Краткое содержание книги:
— Скоро ще е.
Скот се стресна. Тишината в полуразрушената сграда ставаше някак още по-плътна след свечеряване и гласът на Рен го стресна като изстрел. Вдигна очи и я видя на вратата, която водеше към стълбището на кулата. Светлината от последните червеникави отблясъци на залеза се смесваше със синьото сияние на походните лампи, които беше запалил, и се отразяваше в очите й и в дългия цип на старомодното й кожено яке.
— Какво правиш?
— Моля се. — Каза го предизвикателно, защото през последните дни не я беше виждал да прави същото.
Тя кимна, влезе в стаята и се сви с несъзнателна грация върху спалния си чувал.
— Трябва да поговорим — каза и гласът й му прозвуча уморено. — Защо не дойдеш при мен?
Той за малко да подскочи пак.
— Защо?
— Няма да те ухапя, Скот.
— Аз, ъъ, знам, че няма да ме ухапеш, но и оттук те чувам добре.
— Може и така да е, но предпочитам да не викаме. Ела тук.
Той стисна устни, стана от своя спален чувал и тръгна към нейния. Тя кимна вляво от себе си и Скот тромаво приклекна до нея, без да сяда съвсем. Заля го миризмата й, омърсена леко от пустинна пот — сети се, че за последно се беше къпала предната сутрин. Погледна го в лицето и той усети същото пристягане в гърдите като преди. Тя кимна нагоре, към тавана и кулата над тях.
— Знаеш кой е той — прошепна му. — Нали?
Вълнение, близко до екстаз, се плисна в червата му, ливна се нагоре и се срещна с чувството, което Рен предизвикваше под ребрата му. Успя да кимне отсечено.
— Знам.
— Значи ставаме двама. — Тя въздъхна. — За мен е по-трудно, Скот. Израснала съм в голямо семейство, в което имаше и християни, но аз не бях една от тях. Моят религиозен опит е… различен от твоя. Там, откъдето идвам, приемаме, че хората изповядват различни вярвания, но винаги сме смятали, че става въпрос за различни гледни точки към същите истини, в които вярваме. Не толкова точни и не толкова просветени пътеки. Но никога не съм допускала, че е възможно нашата истина да е по-малко просветената, че единствено християните са прозрели вярно. — Тя поклати глава. — Никога не съм го допускала.
Скот усети как в гърдите му като пламъци се надигат топлота и желание да я закриля. Посегна, хвана ръката й и я стисна леко.
— Няма нищо — каза й. — Вярата ти е била искрена. Само това има значение.
— Искам да кажа, че човек трябва да вярва на онова, което вижда с очите си, Скот. Нали? — Погледна го в очите. — И трябва да вярваш на онова, което ти казват, когато нищо друго не обяснява нещата, нали?
Той си пое дълбоко дъх.
— Това ми звучи съвсем разумно, Кармен.
— Да, той е тук и не знам дали в твоята библия има нещо, което да го обясни, защото със сигурност няма нищо общо с онова, което са ме учили мен за последния цикъл. Той казва — Рен отново извърна очи нагоре, — че е дошъл рано, че още не му е времето и че трябва да събере силата си. Чакала го работа тук, но враговете му го преследвали и все още били твърде силни. Което означава, че ние трябва да го защитаваме, докато не дойде неговото време. Той ни е избрал, Скот. Отделил е зърното от, ъъ, от…
— Плявата.
— Да, плявата. Нали видя какво направи с Ночера и Уорд? Те са били слуги на мрака, Скот. Сега вече го разбирам. Тоест, никога не съм харесвала Ночера, а Уорд… ами, смятах, че е свестен, но…
— Сатаната има хиляди лица — каза Скот. — И хиляди маски.