Заклинателят (Разширено и ревизирано издание)

— Вярно. Но в нашия случай се забелязва някаква връзка между убийството и оскверняването на църквата. Може би е някой луд, отче; може би някой има зъб на църквата? Или е неосъзнат бунт.

Свещеникът се приведе напред, преплете пръсти и извъртя глава да огледа изпитателно детектива.

— Какво намеквате? Болен свещеник? Това ли подозирате?

— Вие сте психиатърът. Вие ми кажете.

Карас обърна глава настрани.

— Разбира се, оскверненията са очевидно патологични — замислено каза той. — И ако Денингс е бил убит… бих предположил, че убиецът също е психопат.

— И може би знае нещо за преклонението пред дявола?

Карас разсеяно кимна.

— Възможно.

— И кой отговаря на това описание, а освен това живее наблизо и има нощем достъп до църквата?

Карас го погледна право в очите. После откъм игрището долетя шум на ударена топка и той се завъртя да погледне как един играч сръчно я улавя.

— Болен свещеник — прошепна Карас. — Може би.

— Вижте, отче, моля ви… Разбирам, че ви е трудно. Но вие сте психиатър на свещениците от университета, нали?

Карас се обърна към него.

— Не, вече имам друга задача.

— Наистина ли? По средата на годината?

— Такава е заповедта.

— И все пак трябва да знаете кой е бил болен и кой здрав. Разбирате какво заболяване имам предвид. Няма как да не знаете.

— Не е задължително, лейтенант. Ни най-малко. Всъщност ако знаех, би било чиста случайност. Аз не съм психоаналитик. Само им давам съвети. И освен това не познавам никого с подобни наклонности.

Киндерман предизвикателно изпъчи челюст.

— Е, да. Лекарска етика. И да знаехте, нямаше да ми кажете.

— Вероятно не.

— Между другото… споменавам го само мимоходом… напоследък тази етика се смята за незаконна. Не искам да ви досаждам с дреболии, но неотдавна един психиатър от слънчева Калифорния бе вкаран в затвора, защото не казал на полицията какво знае за пациента си.

— Това заплаха ли е?

— Не ставайте подозрителен. Казах го между другото.

Карас стана и изгледа детектива от горе на долу.

— Винаги мога да се оправдая пред съдията с тайната на изповедта — сухо каза той и добави. — Между нас казано.

Детективът го гледаше мрачно.

— Би трябвало да се заемете с бизнес, отче. — Той се загледа към игрището. — Отче… Какъв ти отец? Вие сте един хитър евреин, който се опитва да ме преметне, но прекалихте…

Карас се разсмя.

— Да, смейте се — каза унило детективът. — Радвайте се, отче, смейте се колкото щете. — Но изведнъж лицето му грейна дяволито и той вдигна очи към Карас. — Спомних си писмения изпит за постъпване в полицията. Един от въпросите гласеше: „Какво е вашето отношение към търговията с бели робини?“ Някакъв тип прочел неправилно и отговорил: „Равините са еврейски свещеници, които аз уважавам и съм готов винаги да търгувам с тях.“ — Киндерман тържествено вдигна ръка. — Честна дума! Не си измислям!