Нощно шоу

Тя остави бележката на тоалетката на родителите си и отвори третото чекмедже на шкафчето. Пачката с двадесетдоларови банкноти беше скрита между два старателно сгънати пуловера. Преброи ги. Банкнотите бяха десет.

Намери пистолета на баща си на полицата в гардероба му. Пъхна го в сака си и дръпна ципа.

За половин час стигна пеша до бакалията на баща й „Биг Тен“. По пътя се сблъска с Джинджър Джоунс. Закръглената възрастна жена мило я поздрави.

— Колко си красива! И закъде се е запътило младото момиче така нагласено?

— Отивам в магазина при татко. Ще ме води в Бъфало при леля Вивиън.

— Моля те, предай й много поздрави от мен.

— Разбира се.

Щом стигна до паркинга пред магазина, Линда бързо се огледа. Баща й не се виждаше наоколо. Тя се качи в колата и потегли към банката.

Там не срещна никакви трудности. Внесе долара и цента на сметката си.

Излезе на магистралата. След час и половина спря на платения паркинг на международното летище на Сиракуза „Ханкок“. Внимателно отбеляза на билетчето мястото, където беше паркирала.

Обзе я паника, когато влезе в терминала.

Господи, какво правя!

Олюля се и отстъпи крачка назад. Все още имам време да се върна у дома, да скъсам бележката…

Не!

Погледна към дългата редица билетни каси.

Какво толкова? Всичко, което трябва да направя, е да отида и да си купя билет. Хората сигурно го правят през цялото време.

Но как се прави това?

Просто отиди до някоя от касите. Това е всичко.

Тя тръгна към една каса. Млад мъж в униформа й се усмихна.

— Мога ли да направя нещо за вас?

Той повдигна вежди. Изглеждаше добродушен и услужлив.

Линда се поотпусна.

— Каква е цената на един билет до Лос Анджелис?

— Първа или втора класа?

— Ами… втора. Тя е по-евтина, нали?

— Два долара в едната посока. — Той погледна към сака й. — Имаме полет в един и петнадесет с прехвърляне в Питсбърг. Ще пристигнете в три и четиридесет и три местно време.

— Толкова бързо?

Той се усмихна.

— Има тричасова разлика.

Линда кимна, чувствайки се като пълен идиот.

— Отиване и връщане ли?

— Еднопосочен.

— Прекрасно. Как се казвате.

— Телма Джоунс.

Той започна да натиска клавишите на компютъра.

— Сама ли ще пътувате, мис Джоунс?

— Да, сама.

— Пушачи или непушачи?

— Непушачи.

Той натисна още няколко клавиша и попита:

— Имате ли друг багаж?

— Може ли да взема сака със себе си? — попита Линда, вдигайки чантата.

— Няма проблеми.

Тя отвори портмонето си.