Нощно шоу
- Автор: Лаймон Ричард Карл
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венета Маринова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Нощно шоу». Краткое содержание книги:
В алуминиевото му тяло е Тони — юноша от Ню Йорк.
Младият човек до лудост е вманиачен по филмите на ужасите. В мислите, в желанията, в очите му изгрява очарователната специалистка по сценични ефекти от Холивуд — Дани, която е влюбена в помощника си Джак…
Същевременно Линда е обладана от мисълта за отмъщение заради извършеното насилие над нея от съученика й Тони и приятелите му.
Зад гърба й са вече две убийства. По следите е на вманиачения книгоман…
Той седна в ковчега.
Дани обгърна главата му, притисна я към гърдите си и — зарида.
— Не мога да дишам! — промълви той едва чуто.
Дани го пусна. Хвана го за ръката и му помогна да излезе от ковчега.
— Защо не ми отговори?
Той сви рамене.
— Стори ми се, че сънувам. Беше прекрасен сън, който ти прекъсна, когато свали капака.
— Извинявай.
— Ще ти простя.
Джак я грабна в прегръдката си. Силното му тяло се разтърси и тя чу, че и той плаче.
Дълго време останаха притиснати един в друг.
31
— Сигурно изобщо не е имал намерение да ме убива — каза Джак. — Иначе не би пробил дупка за въздух в капака. Явно я е оставил непокрита, когато е хвърлял пръстта отгоре.
— Постъпил е мъдро — промърмори Дани, намали и зави по „Ашър Лейн“. — Какво ще правим с него?
— За това ще се погрижат ченгетата. Опит за физическо насилие и изнасилване — това би трябвало да е достатъчно, за да го бутнат зад ре…
— О, Боже!
Тя гледаше изумено пустия тротоар пред къщата си.
Катафалката беше изчезнала.
Джак стисна ръката й.
— Не се бой. Ще го хванат.
— Аз… просто… надявах се това да е краят.
— Няма страшно.
Тя паркира в алеята до мустанга на Джак. Слезе от колата и настъпи червилото и пудриерата си. Клекна и започна да пълни чантата си. Джак коленичи до нея, за да й помогне. После я прегърна и двамата тръгнаха заедно към входната врата.
Къщата тънеше в мрак и тишина. Светеше само лампата в коридора.
Дани смръщи вежди и посочи нещо с пръст.
Сините памучни панталони на Тони бяха метнати на облегалката на един стол. Измъкнатите джобове висяха като бледи езици.
— Очевидно доста е бързал — отбеляза Джак.
Отправиха се към бара. Докато Джак звънеше на полицията, Дани вдигна двете преобърнати на пода табуретки. Приготви нещо за пиене.
Джак приключи разговора.
Дани сложи в ръката му чаша с водка и тоник.
— Искам да вдигна тост — тържествено произнесе той. — За Ингрид!
— За Ингрид! Най-хубавият подарък, който съм получавала. И определено най-полезният.
Чукнаха чаши и отпиха.
— Ти така и не успя да ми се отблагодариш — каза Джак.
— Ще трябва да благодаря и на Брус. Чувствам се ужасно, задето така му се накарах. Излезе, че не си разбира от работата.
— Той е мъжко момче. Държа се хладнокръвно и не ме издаде.
Дани кимна.
— Хайде да я измъкнем от водата.
Излязоха в градината. Тръгнаха към басейна и изведнъж Дани впи пръсти в ръката му.
Никой от двамата не проговори.
Взираха се безмълвно във водата.
От дъното на басейна в очите им се взираше Тони. Ръцете му все още бяха завързани за шезлонга. До него лежеше Ингрид, захлупила лице към дъното. Едната й ръка беше протегната встрани, макар Дани да бе сигурна, че я беше хвърлила във водата с прибрани ръце.
Дланта на протегнатата ръка, явно отнесена от струята на филтриращата тръба, лежеше върху гърлото на Тони.
— Да влезем в къщата — прошепна Джак.
Обърнаха се и тръгнаха към къщата, здраво хванати ръка за ръка.
32
— Здравей, мамо… Да, аз съм… Разбира се, че съм добре… Заминах със самолета за Чикаго… Да, идвам си у дома. Разбрах, че е глупаво да бягам по този начин. Защо реших, че убиецът ще поиска точно мен? Да, за също те обичам. Поздрави татко и Боб… Ще се видим утре.