Светлината, която изгубихме
- Автор: Сантополо Джилл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева,
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Светлината, която изгубихме». Краткое содержание книги:
И тогава те видях. Стоеше в другия край на градинската шатра, а някаква непозната жена беше сложила ръка на рамото ти, докато разговаряте. Усмихна се на нещо, което й каза, после отговори. Ти се разсмя. Изведнъж усетих как ми се повдига.
— Трябва да глътна малко въздух — прошепнах на Дарън, който беше открил друг инвестиционен банкер и сега се надприказваше с него.
— О! — откликна той. — Добре ли си? Кимнах.
— Само малко ми се гади, ще се оправя.
Едва преди няколко седмици бях приключила фазата на сутрешното гадене. Дарън беше свикнал да ме вижда как повръщам, но това не беше никак приятно изживяване и за двамата.
— Сигурна ли си? — попита.
— Абсолютно — отвърнах и излязох изпод шатрата.
Отвън си поех дълбоко въздух на няколко пъти, после понечих да се върна. Шатрата нямаше стени, така че можех да виждам какво се случва под нея. Ти не се мяркаше наоколо, а онази жена вече приказваше с друг, пак с ръка върху рамото му. Тази гледка ми помогна много повече, отколкото дълбоките вдишвания. Гаденето изчезна.
Тъкмо щях да се връщам при Дарън, когато почувствах че някой ме докосва по рамото. Ти беше, естествено.
— Луче — промълви. Обърнах се.
— Гейб — отвърнах. — Здрасти.
Кожата на рамото ми настръхна от твоето докосване.
— Хубава рокля — отбеляза.
Дарън веднъж ме осветли, че щом някой мъж каже нещо такова, всъщност има предвид: „Страшно си секси в тая рокля". Никога не съм била съвсем сигурна дали има право. Тогава трябваше да те попитам какво точно имаш предвид.
— Благодаря — отвърнах. — Хубава риза. Трапчинките ти се появиха.
— Никога не бих се досетил — каза. — Никак не си се променила.
Обърнах се в профил и пригладих набраната си рокля плътно по тялото.
— Ами, сега? — попитах.
Очите ти за момент се ококориха, после се усмихна.
— Ами, това е…
— Да — казах. — Това е бебе. — Не че беше кой знае какво, само четиримесечно коремче. Но вече не се побирах в старите си дрехи. Наложи се да си купя нова рокля.
— Поздравления, Луче — каза. — Радвам се за теб.
— Благодаря. — Оставих роклята отново да падне свободно. — А нещата при теб как са?
Усмивката ти посърна, ти сви рамене.
— Винаги ми е някак странно да се връщам в Ню Йорк. Все едно съм попаднал в „Завръщане в бъдещето" и светът е дръпнал рязко напред, докато ме е нямало. — Погледът ти се върна обратно върху корема ми.
— Твоят свят също се е променил — казах. Ти тръсна глава.
— Не мога да обясня защо е така. Моят свят наистина се е променил, но моят Ню Йорк някак би трябвало да си е същият. Всичко би трябвало да е така, както съм го оставил, все едно се прибираш в детската си стая. — Ти рязко млъкна. — Говоря пълни глупости.
— Не е вярно — възразих. — Дори напротив. Твоето убежище се е променило.
— Да — отвърна. Погледът ти се задържа върху корема ми. — Да — повтори. — Май трябва да вървя. Страхотно беше да те видя, Луси. Късмет. Наистина се радвам за теб.
И ти се устреми към бара, разположен до слънчевия часовник.
Исках да те повикам, да ти кажа да почакаш. Щеше ми се да поговорим още, да разбера как се чувстваш, как са нещата при теб. Искаше ми се отново да ме докоснеш и пак да настръхна от допира ти.
Но ти беше прав да си тръгнеш. Нищо хубаво не би произлязло от едно продължение на разговора ни. И аз се върнах при Дарън.
— Вече по-добре ли си, миличка? — посрещна ме той.
— Много по-добре — казах и склоних глава на рамото му. Без нито за миг да изпуска нишката на разговора, той обгърна раменете ми с ръка и ме целуна по темето.
Това не ме накара да настръхна, но определено се почувствах добре.
LI
ЕДНО НЕЩО НАУЧИХ — ОТ РАБОТАТА, ОТ ТЕБ, от живота си с Дарън — доколкото зависи от мен, деветдесет и девет процента от изненадите трябва да се избягват на всяка цена. Колкото по-добре съм подготвена за нещо, толкова по-успешно мога да се справя. Продължавам да мисля, че ако бях подготвена за заминаването ти, ако знаех, че кандидатстваш за работа в „Асошиейтед прес", някак щях да овладея ситуацията. Но тогава ми дойде като гръм от ясно небе. и направи всичко много по-трудно. Затова решихме предварително да разберем дали бебето е момче, или момиче. Исках да съм наясно, за да мога да се подготвя. Няколко седмици след срещата за годишнината от дипломирането научихме, че ще имаме момиченце.