Кръвта на мага

Елена Анборн яздеше в тръс, редом с кервана от фургони и карети, търкалящ се с грохот по пътя на изток към Форенса. Синьо памучно наметало покриваше главата ѝ, а благодарение на тънък газен шал върху очите си можеше да гледа напред, без да бъде заслепена от слънцето. Жегата се издигаше на талази от напечената земя, а миражи танцуваха по южния хоризонт. Елена благодареше на боговете за все още мекото време, въпреки настъпилата зима — все още само наполовина на температурата на Ада, нека бъдем благодарни.

Движеха се добре. Обикновено до Форенса се стигаше за две седмици, но при прохладното време може би щяха да стигнат и ден-два по-рано; вече сигурно бяха на половината път. Лоренцо ди Кестрия беше на петдесетина метра пред нея, заедно с един от разузнавачите. Рицарят бе плувнал в пот под кожените си доспехи. Дузина пазачи обкръжаваха в боен ред шестте фургона. Тимори и Фада се возеха в най-близката карета, а Сейра беше сама в следващата, която бе окичена с червени панделки, знак, че вътре има менструираща жена. Религията забраняваше мъжете амтехиани да се докосват до „нечисти“ жени. Елена също трябваше да е вътре при нея, но имаше прекалено много работа, затова реши проблема като завърза червена лента около ръката си и стоеше настрана от мъжете.

За жалост Самир Тагуейн не споделяше вярата в амтехианските суеверия. Препусна към нея като видимо потрепваше при всяко движение на коня му. Стремената бяха прекалено къси и коленете му сякаш бяха заключени неподвижно, лишавайки го от почти всякакъв контрол върху животното. Ако някога се наложи да се бием с теб, Самир, силно се надявам да е на кон, помисли си Елена с лукава усмивка.

Самир я настигна, а плешивото му теме лъщеше червено на слънчевата светлина.

— Rukka mio, мразя ездата — изпъшка той. — Защо пък да не се присъединя към красивата ти принцеска там вътре?

— По-скоро бих те посъветвала да си мериш приказките, когато говориш за кралските ни господари.

Самир изръмжа и поглади козята си брадичка.

— Малко е тихичка тази тук. Предпочитам по-малката — доста по-игрива. Отдавна съм ѝ метнал око на нея…

— Да не си припарил до която и да е от двете — отсече Елена студено.

Той се засмя ехидно:

— О-о, големи сме закрилници. Защо, и на теб ли ти се нрави тя?

— Ти си един извратен простак, Самир. Разкарай се.

— Накарай ме — той я изгледа надменно отгоре до долу. — Може и да си мислиш, че ти командваш, Елена, но когато шефа го няма да ти стои зад гърба, си само един сополив нечистокръвен мелез!