Директивата "Янсън" [calibre 2.52.0]

Думите му прозвучаха по-скоро като декларация, отколкото като наблюдение.

— До голяма степен съм съгласен — каза човекът от Държавния департамент. — Шарлот уведомена ли е?

Шарлот Ейнсли беше съветничката на президента по въпросите на националната сигурност и главната им връзка с Белия дом.

— По-късно днес — каза човекът от СНС. — Но смятате ли, че има някаква смислена алтернатива?

— За момента? Забил се е в плаващи пясъци. Не можем да му помогнем, дори да искахме.

— Ще стане по-лесно, ако не се съпротивлява — каза аналитикът от ДИА.

— Няма спор в това — отговори Дерек Колинс. — Но той ще го направи, доколкото го познавам. До дупка.

— При това положение ще се наложи да предприемем крайни мерки — посочи аналитикът. — Ако програмата изгори, ако дори една стотна от нея бъде изложена на опасност, не само ние сме съсипани, всичко, за което ни е грижа, отива по дяволите. Всичко. Пропада всичко, което сме правили през последните двайсет години. И това е най-добрият сценарий. По-вероятно е да се стигне до нова световна война.

— Нещастно копеле — каза заместник-директорът на СНС, разлиствайки досието на Янсън. — Мъртъв е.

Заместник държавният секретар успя да се сдържи да не трепне.

— Мамка му — каза той. — Иначе ние загиваме.

#      Атина

Гърците го наричаха нефос. Смогът бе подаръкът на западната цивилизация за нейната люлка. Притиснат като в капан от планините, надвиснал ниско над земята заради атмосферната инверсия, той окисляваше въздуха и ускоряваше разрушаването на античните паметници, дразнеше очите и дробовете на четирите милиона жители на града. В лоши дни покриваше Атина като пагубен облак дим. Денят беше от лошите.

Янсън взе директен полет от Бомбай до Атина и пристигна на Източния терминал на международното летище „Елиникон“. Чувстваше убийствена празнота. Беше като зомбиран. _Имаш парче гранит на мястото, където трябва да е сърцето ти._ Де да беше истина.

Позвъни на Марта Ланг няколко пъти, но напразно. Това го влудяваше. На номера, който му даде, уж щеше да я открие където и да се намираше. Така поне му каза. Бил свързан директно с офиса й и ако не вдигнели до третия сигнал, щял да превключи на клетъчния й телефон. Само трима души знаели този телефонен номер, бе подчертала тя. Но всеки път, когато позвънеше, му отвръщаше електронният сигнал на свободната линия. Звъня в различни регионални представителства на фондация „Свобода“ — в Ню Йорк, Амстердам, Букурещ. „Госпожа Ланг не е тук“ — информираха го всеки път подчинените й с любезни гласове. Янсън настояваше, че е спешно. Че има уговорка с нея. Че е неин личен приятел. Че въпросът е от изключителна важност. Че се отнася до самия Питър Новак. Опита по всякакъв начин, как ли не се молеше, но нищо не постигна.