Смъртни белези
- Автор: Рот Вероника
- Серия: Смъртни белези #1
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542719182
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Смъртни белези». Краткое содержание книги:
Сайра е сестра на бруталния тиранин. Нейната дарба носи болка и сила - това е безполезно, от брат и половина пълзи далеч, да, отблъскваш си. Но Сайра е много по-вероятно да се сблъска със зет си - тя е силна, умна и много умна, разцепена Ризек от подозрение.
Акос е грях върху оракула от далечната и mrazovit планетата Tukhve. Това е щедро и добро, но предварително носталгия, която по някакъв начин е богата на семейство, без да знае границата. Очаровани от войната с Ризек, младежите са още по-добри и освобождават брат си, независимо от цената.
Nishkite известно време да ги спретнат и два пъти парцал да решат дали ще си помогнат или ще си помогнат взаимно ... В една галактика има насилствено и отмъщаващо господство на хората, цялата има дарба - силата е уникална, тя я предопределя. А нежният дарби могат и гаджето са по-умни ...
Сайра е сестра на бруталния тиранин. Нейната дарба носи болка и сила - това е безполезно, от брат и половина пълзи далеч, да, отблъскваш си. Но Сайра е много по-вероятно да се сблъска със зет си - тя е силна, умна и много умна, разцепена Ризек от подозрение.
Акос е грях върху оракула от далечната и mrazovit планетата Tukhve. Това е щедро и добро, но предварително носталгия, която по някакъв начин е богата на семейство, без да знае границата. Очаровани от войната с Ризек, младежите са още по-добри и освобождават брат си, независимо от цената.
Nishkite за известно време ще попълнят отряда за тях и за два месеца те са парцал, ще решат, ще дадат помощ, или да, ще осакатяват един друг ...
Щом четеше този запис, очевидно беше в лошо настроение, а в повечето случаи това означаваше, че трябва да внимавам как се държа с него. Точно тази вечер обаче не знаех дали си струва усилията.
Ризек скръсти ръце и наклони глава.
— Нямаш представа каква щастливка си с толкова неопределена орис — обяви той. — „Второто дете на семейство Ноавек ще прекоси Границата“. С каква цел ще прекосиш Границата с Тувхе? — Той вдигна едно рамо. — Никой не знае, никой не го е грижа. Щастливка, определено.
— Така ли мислиш? — засмях се.
— Затова е толкова важно да ми помогнеш — продължи Ризек, сякаш не ме е чул. — Можеш да си го позволиш. Не е нужно да се бориш с всички сили срещу онова, което светът очаква от теб.
Ризек още от дете съпоставяше живота си с моя. Това, че живеех в непрестанна болка, че не можех да се доближа до никого, че и аз преживях не по-малка загуба от него, като че ли не го касаеше. Интересуваше го единствено че баща ни ме беше игнорирал, вместо да ме подлага на ужаси, и че ориста ми не кара цял Шотет да се съмнява в силата ми. В неговите очи аз бях детето, родено с късмет, и никой не можеше да го убеди в обратното.
— Какво е станало, Ризек?
— Като изключим, че Лети Зецивис напомни на Шотет за жалката ми орис?
Изтръпнах инстинктивно, когато чух името ѝ, връхлетяна от спомена за топлата ѝ кожа, докато животът я напускаше. Стиснах ръце пред себе си, за да не им позволя да се разтреперят. Болкоуспокояващото на Акос не потискаше напълно сенките, те продължаваха да се движат под кожата ми, макар и по-мудно, носейки след себе си познатата остра болка.
— Но ти беше подготвен за случилото се — изтъкнах и заковах очи в брадичката му. — Никой няма да се осмели и да повтори думите ѝ.
— Не е само това — заяви Ризек и долових в гласа му нещо от момчето, което беше, преди баща ми да впие зъби в него. — Проследих дирята от самопризнанието на Узул Зецивис до истински източник. Изгнаническата колония наистина съществува. А може и да не е една. Имат поддръжници сред нас.
Усетих студена тръпка в гърдите си. Значи слухът за изгнаническата колония се потвърждава. И за пръв път я възприемах нe като заплаха, а като… източник на надежда.
— Една проява на сила е добре, но ни трябва още. Никой не бива да се съмнява в моето водачество и че ще се върнем от това странство по-могъщи отпреди. — Ръката му почти докосна рамото ми. — Помощта ти ми е нужна повече отвсякога, Сайра.
Знам какво искаш, помислих си. Искаше да изкорени всяко съмнение, всеки слух срещу него, да ги смачка. И щеше да използва мен за целта. Бича на Ризек.
Затворих очи за миг, връхлетяна от спомени за Лети. Но ги потиснах.
— Заповядай, седни.
Той посочи един от столовете до екрана. Бяха стари, с външни шевове по тапицерията. Разпознах ги от някогашния кабинет на баща ми. Килимът под тях беше шотетско производство, изтъкан от стръкове груба трева. Всъщност нищо в помещението не беше донесено от друга планета — баща ми ненавиждаше тази практика, твърдеше, че ни правела слаби и трябвало постепенно да я загърбим. Ризек явно споделяше вижданията му. Само аз от рода ни продължавах да ценя хорските боклуци.
Седнах на ръба на стола и главата ми се озова до светещия от екрана списък на орисаните. Ризек не седна срещу мен. Вместо това застана зад другия стол, опрял ръце на високата му облегалка. Беше навил ръкава на лявата си ръка, разкривайки клеймата.
Почука с крив показалец един от редовете на екрана и думите се уголемиха.
Ориста на семейство Бенесит:
Първото дете на семейство Бенесит ще издигне своята двойница на власт.
Второто дете на семейство Бенесит ще властва над Тувхе.
- Говорят, че това второ дете — почука той с кокалче думата властва, — тувхийка по рождение, скоро ще излезе на сцената. Не мога повече да си затварям очите. Което и да е това момиче, ориста ѝ е да оглави Тувхе и да ме погуби.
Чак сега парчетата от пъзела идваха по местата си. Ризек щеше да бъде надвит от семейство Бенесит и именно Бенесит са орисани да управляват Тувхе. Разбира се, че ще насочи цялото си внимание върху тях сега, когато бе намерил свой оракул.