Мистериум [bg]

— Пуснаха ли ви?

— Не, разбихме вратата. Мастър Бландфорд изтегли меча си и настоя слугата незабавно да ни отведе при лорд Уолтър. Той се подчини. Заварихме господаря му в кабинета, с Уолдън и другия мошеник.

— И какво се случи след това?

— Лорд Ившам направо излезе от равновесие, крещеше и сипеше заплахи, но не можеше да направи нищо. Беше хванат с ръце в меда. Златото, което намерихме, беше крадено. Той не можеше да обясни защо тези пари са там. Разбира се, нямаше друг избор, освен да отрича, че са донесени от двамата разбойници.

— Каза, че сте го хванали в кабинета му. — Корбет се изправи. — И какво стана тогава? Двамата разбойнически главатари бяха закарани в Нюгейт, нали?

Стантън кимна, но погледът му издаваше, че е нащрек.

— А лорд Уолтър?

— Той беше оставен под домашен арест, докато бъде уведомен кралят, после бе отведен там, където пожела негова светлост.

— Значи вие го оставихте там?

— Да.

— А документите, ръкописите, домакинските му книги, тайните му записки, не ги ли иззехте? — Корбет погледна бързо към Бландфорд, който нервно преглъщаше и упорито избягваше погледа му. Калугерицата стоеше и леко се усмихваше, сякаш на самия себе си. — Е? — обърна се отново Корбет към Стантън. — Милорд, вие сте арестували главния съдия на Кралския съд. Той е бил свързан с двама всеизвестни престъпници. Мога да разбера, че е бил оставен под домашен арест, в своята къща, под строга охрана, но със сигурност документите и записките, всичко в онзи кабинет, е могло да ви бъде от полза? Защо не сте го иззели?

— Опитахме се по-късно.

— Но не веднага?

— Не сър Хю, не веднага.

— И какво се случи с всички тези документи и записки? Не ми казвайте! Лорд Ившам е имал камина в кабинета си, да не споменаваме мангалите, и когато сте се върнали, всичко е било изгорено, нали?

Стантън кимна. Корбет шумно въздъхна.

— Вие ли казахте на Ившам да изгори всичките си ръкописи и документи? Жест на любезност от страна на един съдия към друг? Или сам кралят ви е дал такива нареждания? В края на краищата, колкото по-малко скандали, толкова по-добре.

Стантън сви рамене.

— Не мога да отговарям от името на краля, сър Хю, трябва да го попиташ сам. Ние направихме грешка, мислехме, че няма да има проблеми, и наистина, когато се върнахме, Ившам беше изгорил ръкописите и документите си.

— Казахте ли на краля?

— Разбира се. Негова светлост каза само, че това е било грешка. Ившам така или иначе беше свършен, кариерата му беше съсипана. Имахме всички доказателства, от които се нуждаехме.

Корбет кимна и отиде до Калугерицата.

— А ти, писарю? — потупа го той по гърдите. — Посетил си Нюгейт непосредствено преди да избухне метежът. Каза ли на хората на Уолдън, че Хюбърт Монаха може да стане свидетел на обвинението и да натопи съучастниците си — или обратното, на хората на Хюбърт, че Уолдън ще се обърне срещу тях?