Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Кървава разходка [bg]
Кървава разходка [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кървава разходка [bg]

Электронная книга - «Кървава разходка [bg]». Краткое содержание книги:

В Западен Лос Анджелис са извършени няколко потресаващи убийства. Несвързаните думи на един от дългогодишните пациенти на психиатрията „Старкуедър“ сякаш ги предсказват. На пръв поглед между жертвите няма нищо общо, но детектив Майлоу и неговият сътрудник д-р Делауер имат друго усещане. По пътя към истината двамата професионалисти попадат в капан от семейни тайни, мъст, омраза и коварство както между стените на психиатрията, така и по улиците на Ел Ей, където смъртта, наркотиците и сексът понякога се превръщат в стока.
1 ... 51 52 53 54 55 56 57 58 59 ... 179
Перейти на страницу:

Друга една статия добавяше: „Всички знаеха, че е странен, но не чак толкова, каза един местен младеж, Дерик Криминс. Той не беше близък с никого. Никой не желаеше да се сближава с него, защото миришеше лошо и беше твърде странен, може би е имал нещо със сатаната или кой знае какво.“

Никъде другаде не се споменаваше за сатанински ритуали и аз се запитах дали е имал последователи. Вероятно не, тъй като никой не желаел да общува с него.

Трийдуей беше описан като „спокойна общност от фермери и ранчери“.

„Най-лошото, което обикновено се случва, каза шерифът Хаас, са сбивания в баровете, веднъж някаква кражба на оборудване. Но нищо такова, никога нещо като това!“

И това се бе случило.

Нямаше съобщения нито за погребението на семейство Ардъло, нито за това на Норийн.

Продължих да се ровя и намерих три реда, публикувани в лосанджелиския „Таймс“ два месеца след убийството, където се споменаваше, че Пийк е бил изпратен в „Старкуедър“.

На думата „Трийдуей“ в компютъра нямаше регистрирана никаква информация от злощастния случай насам.

Спокойно градче. Изчезнало градче.

Как може всички жители да измрат?

Или Пийк по някакъв начин ги е избил и тях?

Заварих съобщение от Майлоу на телефонния секретар: „Мистър и мисис Арджънт, хотел «Флайт Ин» на булевард «Сенчъри», стая 129, един следобед.“

Поработих малко с документацията, привърших около дванадесет и тридесет и поех по „Сепулведа“ към летището. „Сенчъри“ прорязва като широка лента южната част на Лос Анджелис, минавайки край безличните студени сгради на хотелите край летището, корабни депа, частни паркинги и небостъргачи, чийто връх се губи в небесата.

„Флайт Ин“ се намираше до един ремонтен парк, който осигуряваше техническото обслужване на автострадата. Твърде голям, за да бъде мотел, той не беше излязъл от пубертета на хотелите. Триетажен, боядисан в бяло, блок с жълти водосточни тръби, с рекламно изображение на каубойка, която кара самолет, незабележим изход вдясно, увенчан с розов неонов надпис „Свободни места“. Гараж на два етажа се издигаше край основния корпус. Доколкото видях, на паркинга нямаше никаква охрана. Оставих сивилята на долния етаж на гаража и тръгнах към входа, когато над главата ми се чу ревът на един „Боинг 747“.

Едно табло пред хотела рекламираше огромните легла в стаите, цветните телевизори и входните талони с намаление за някакво място, наречено „Златната патица“, където човек можел да прекара няколко щастливи часа. Във фоайето, застлано с червен килим, имаше автомати, от които можеха да се купят гребени, карти на града и ключодържатели с героите на „Дисни“. Чернокожият чиновник на рецепцията не ми обърна никакво внимание, когато минах край него и се отправих към първия етаж. Картонени кутии с готова храна бяха оставени край няколко от червените врати, които гледаха към коридора. Въздухът беше горещ и солен, въпреки че бяхме на мили от океана. Стая 129 се намираше в дъното.

Майлоу отвори на почукването ми, изглеждаше уморен. Никакъв напредък или нещо друго.

Стаята беше малка и приличаше на кутийка, интериорът — изненадващо весел: двойни легла със сини кувертюри на цветя, които изглеждаха нови, щампи с летящи диви патици над горните табли на леглата, писалищна маса, имитация на колониален стил, с Библия и телефонен указател върху нея, двойка кресла с твърди седалки, телевизор с деветнадесетинчов екран, монтиран на стената. Два черни найлонови куфара бяха акуратно поставени в единия ъгъл. Срещу леглото — две затворени шперплатови врати, нащърбени отдолу. Тоалетна и баня.

Жената, седнала в ъгъла на по-близкото легло, беше заела твърде изкуствена поза на смазан от скръб човек. Красива, около шестдесетте, с фризирани на студено къдрене коси с цвета на разредена лимонада, с колие от изкуствени перли на златна верижка около врата и лек грим, тя носеше шоколадовокафява рокля с плисирана пола, бяла колосана яка и маншети. Годежен пръстен с евтин диамант, тънка златна брачна халка, златни обици във формата на мидички.

Жената се обърна към мен. Твърдите, ъгловати черти притежаваха свой чар, въпреки сериозния й израз. Приликата с Клеър беше поразителна и аз си помислих за матроната, каквато Клеър никога нямаше да стане.

Майлоу ни представи един на друг. Ърнестин Арджънт и аз си казахме „Приятно ми е да се запознаем!“ съвсем едновременно. Едното ъгълче на устата й леко помръдна нагоре; после устните й се затвориха — рефлективната усмивка бързо изчезна. Стиснах една студена, суха ръка. Водата в тоалетната зад едната шперплатова врата шурна и тя върна ръцете си в скута. На другото легло имаше бяла ленена кърпичка, сгъната на триъгълник.

1 ... 51 52 53 54 55 56 57 58 59 ... 179
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)