Конан отмъстителя [bg]

— Обхождащи ездачи от туранските войски, Зенобия — промърмори бронираният гигант. — Зла съдба, че налетяха на нас, когато конете са уморени, а имаме да покрием още много мили, преди да стигнем в безопасни земи. Твърде лошо, че единият от тях избяга.

— Да не се бавим — отвърна ясният глас на жената. — Трябва да препуснем колкото може по-далеч на запад. Кой знае? Там може да имаме шанс да избягаме.

Конан сви широките си рамене и завъртя коня си. Кратката почивка оживи животните, които препуснаха в галоп към западния хоризонт, където планините едва се различаваха въпреки ясния въздух и препичащото слънце.

— Ти не познаваш хирканците — изръмжа Конан. — Те са като глутница ловуващи кучета. Никога не те оставят, докато не ги избиеш всичките.

— Но може би главните им сили са далеч. Все още можем да се доберем до гористите земи.

— Съмнявам се. Туранските обхождащи ездачи никога не губят връзка с колоната. Научих им номерата, когато служих с тях. Те яздят в колона през степта и когато надушат миризмата на плячката си, се разгъват в редица, нападат върху добре отпочинали коне, пускат крилата си напред и хващат жертвата си в менгеме. Проклет да е късметът ми! Стигнахме толкова далеч без злополуки, а сега сме хванати почти на прага!

Конете започнаха да се препъват. Конан дръпна юздата, за да държи коня изправен. Завъртя коня и засенчи очи, загледан на изток.

Прашен облак закри хоризонта. От време на време проблясваше метал, а земята затрепери от тропота на копитата. Конан стисна зъби и размаха меча си във въздуха. Войната му усмивка се появи на устните му, а Зенобия го погледна с любов и преданост. Ако това трябваше да бъде последният му ден, така да бъде и той щеше да направи битка, която щеше да засрами много от героическите легенди. Сините му очи тлееха от желание за бой, а пръстите му стискаха дръжката на меча с ужасна сила.

Буреносният облак прах приближаваше с всеки удар на сърцата им. Те вече виждаха дългата редица ездачи, опъната далеч надясно и наляво. В центъра яздеше ярка фигура в злато и пурпур, а до него яздеше по-дребна фигура в копринен халат. При вида на последния Конан се вкамени на седлото и изостри орловия си поглед. Трепна, а между зъбите му се процеди ругатня.

Зенобия запъна лъка си и зареди стрела. Тя хвърли въпросителен поглед към краля.

— Онази дяволица Танара! — озъби се кралят. — Нашият приятел с криле на прилеп я спаси от зуагирите и сега тя се надига да ме хване отново!

Сега ездачите бяха достатъчно близо, за да се чуят провлачените им бойни викове. Върховете на копията бяха снижени в блестяща вълна; земята потрепери под гърмящите копита. Конан стегна мускулите си и мрачно се приготви да посрещне атаката.

Изведнъж устремният ход на нападателите се забави.

Конете се отдръпнаха и симетрията на атакуващата редица се наруши. Конан се изви в седлото да види какво е причинило това внезапно спиране.