Конан отмъстителя [bg]

Конан огледа делото си със зловеща усмивка. Беше добре отново да убиваш врагове! Старите варварски инстинкти кипяха в кръвта му, а устните му се гърчеха, той се озъби като ловуващ звяр.

Убийството стана толкова бързо и тихо, че никой от заспалите обитатели на килията не се размърда. Конан се наведе и откъсна връзката ключове от колана на мъртвия тъмничар. Пробва няколко от тях в ключалката на най-близката килия.

Затворникът се обърна при лекия метален звук, разтърси глава и отвори очи. Проклятието на устните му заглъхна, когато съгледа странна фигура на решетката. Удивлението му нарасна, когато вратата се завъртя навътре. За миг той скочи на крака. Спря устрема си, защото светлината от стенния светилник блесна бледо върху острието в дясната ръка на непознатия. Един жест на гиганта го предупреди да мълчи, а друг го прикани да го последва.

На ярката светлина очите на затворника се разшириха от изненада. Конан се намръщи, ровейки се в паметта си. Накрая каза:

— Лико от Коршемиш! Ти ли си?

— Да. — Силните им ръце се срещнаха в мъжко здрависване. Затворникът продължи: — В името на гърдите на Иштар, Конан, направо съм поразен! Да не би да си тук с аквилонската войска, за да се разправиш със злия магьосник или си прелетял на гърба на орел?

— Нито едното, нито другото, Лико — бе гръмогласният отговор. — Тук съм, за да раздам правосъдие на жълтото куче, вярно, но разчитах да си намеря армия наоколо. Мисля, че успях! Когато се биехме като наемници, мечът ти винаги беше нащрек!

— Повечето от затворниците са верни мъже и бойци — каза другият. — Копнеем само мечовете ни да срещнат плътта на тези хитайски бандити.

— Ще имате тази възможност. Ето ключовете на тъмниците; вземи ги и освободи хората си. Оръжейната е надолу по този коридор: екипирай хората си с мечове и ще ударим! Напред да отмъстите за вашите страдания и да освободите кралицата на Аквилония! — Усмихна се мрачно на удивеното изражение на Лико. — Сега знаеш защо съм тук. Ще намерите хитайски съюзници сред тълпата в двора. Върви бързо.

И той отново тръгна като бродещ призрак. Лико се захвана да буди другарите си, изпрати няколко от тях да отворят оръжейната, а другите се захванаха да отварят вратите на все още затворените килии.

— В името на Митра — промърмори Лико, — варваринът е луд! Да пропътува през целия свят, за да спаси една жена! — Но когато погледна в тъмното гърло на коридора, в очите му грееше възхищение.