Дарк Холоу [bg]

— Карти не играя, освен пасианс — за да съм сигурен, че играя на честно.

— Не ми се прави на много умен, Паркър. Били Пърдю ме прецака, сега усещам, че и ти се опитваш. Така няма да стане. Ще играеш моята игра: първо ще ми кажеш всичко, което знаеш за Пърдю. После може и да ти платя просто да се разкараш.

— Нямам нужда от пари.

— Не е вярно — всеки има нужда от пари. Ще ти плат дълговете, а може пък просто изведнъж да се окаже, че ти никому нищо не дължиш.

— Истина е — дългове нямам.

— Всеки има дългове, не ме будалкай.

— Не и аз. Аз съм си чистичък.

— Тогава значи имаш задължения, които не се плащат с пари, нали така?

— Хм, доста си проницателен. Какво точно трябва да означават тези думи?

— Означават, че ми писна от теб, Птица ли си, пиле ли си, забравих как там ти викаха.

Той се изправи както си бе по чорапи и ръцете му заплашително се издигнаха над мен във въздуха. И без обувки пак бе по-висок от мен.

— Сега ме слушай внимателно — рече, надвесен над лицето ми, просто на сантиметри от него. — Не ме принуждавай да ти откъсна крилцата. Ще го направя и окото ми няма да мигне. Казаха ми, че си свършил някаква работа за бившата съпруга на Били. Казаха ми също, че ти е дал пари — мои пари, забележи! — да й ги предадеш. Това те поставя в много интересно положение, Пиленце, защото по моему ти си последният, който е разговарял и с двамата, преди да са си поели по пътя — кой откъдето е дошъл, нали? Сега — ще ми кажеш точно всичко, което знаеш по тези въпроси, за да те пусна да се прибереш в малкото си кокошарниче и да се свиеш там на топличко. Разбра ли ме?

Гледаше ме злобно. Издържах на погледа.

— Дори и да знаех нещо полезно за теб, съвестта ми ще ме мъчи, ако ти го кажа — отвърнах спокойно. — Само че аз не зная нищо и това е самата истина.

— А не знаеше ли, че у Били има мои пари?

— А има ли твои пари у Били?

Очаквах да избухне, но той само поклати глава съжалително, почти тънено.

— Ти си глупак и ще ме накараш да те накажа.

— Ти ли уби Рита Ферис и сина й?

Тони отстъпи леко назад, замахна светкавично и ме прасна в стомаха с все сила. Добре съм с рефлексите, видях летящия към мен юмрук и свих мускули, за да поема удара по-леко, но той бе достатъчно силен да ме свали на колене. Дъхът ми секна, с мъка поех въздух, а чух ясно как някой зад мен запъна ударника на пистолет. Сетне нещо студено се допря в тила ми.

— Аз не убивам жени и деца — отчетливо каза Тони.

— Откога това? — попитах задъхан. — От Нова година насам ли?

Някой ме хвана здраво за косата и със свиреп тласък нагоре ме изправи на крака. Студеният метал на тила ми си остана на място.

— Кажи ми толкова голям тъпанар ли си? — безучастно подхвърли Тони, като си разтриваше кокалчетата на дясната ръка. — Наистина ли ти се умира?