Смъртта на крал Артур (Роман от XIII в.) [bg]

В мига, в който Ланселот се разделил с кралицата и оставил зад гърба си хората, които се опитвали да го заловят, последните пристъпили прага на нейните покои, влезли вътре и я задържали, като не пропуснали да я обсипят с недопустими обиди и унижения. Заявили й, че е хваната на местопрестъплението и нищо не може да я спаси от смъртта. Опозорена и посрамена от оскърбленията, които била заставена да изслуша, тя заридала толкова горко, че дори тези изменници*75 на рицарското достойнство би трябвало да се трогнат и смилят над нея.

Към деветия час на деня кралят се завърнал от лова. Още щом слязъл от коня, той научил, че кралицата е била изненадана с Ланселот. Той много се натъжил и попитал дали са успели да заловят и него.

— Не, господарю — отвърнали му неговите хора, — защото той се защити така яростно, че никой не можа да му излезе насреща.

— Щом не е тук, ще го намерим там, където е отседнал — рекъл кралят. — Съберете достатъчно голяма дружина и я въоръжете, след което вървете да го хванете и да ми го доведете. Така ще мога едновременно да раздам правосъдие и над него, и над кралицата.

Тогава почти четиридесет рицари, макар и не съвсем доброволно, но виждайки се принудени да изпълнят заповедта на краля, произнесена от собствената му уста, побързали да надянат доспехите и да грабнат оръжията си, ала когато пристигнали в дома на Ланселот, те така и не го открили вътре. Нямало нито един сред тях, който да не изпита облекчение и голяма радост, защото не се съмнявали, че ако трябвало да го заловят със сила, нямало как да избегнат жестока и кървава схватка. Върнали се тогава при краля и му казали, че са изпуснали Ланселот, който е заминал с всички свои рицари и прислужници.

Като чул тази вест, кралят казал, че е крайно разочарован и понеже Ланселот го няма и не може да му отмъсти, ще отмъсти на кралицата, и то по такъв начин, че за това ще се говори дълго през идните поколения.

— Драги сеньор — попитал тогава крал Йон, — как мислиш да постъпиш?