Смъртта на крал Артур (Роман от XIII в.) [bg]

— Почакайте, страхливи негодници, да отворя вратата, та да видим кой пръв ще се осмели да прекрачи този праг!

Сетне изтеглил меча си, отворил вратата и ги подканил да влязат. Един рицар на име Танагуин, който изпитвал смъртна омраза към Ланселот, понечил пръв да нахлуе вътре, ала Ланселот, който бил вдигнал високо меча си, замахнал с все сила и го ударил така, че нито шлемът, нито плетеният железен капюшон под него нямало как да го предпазят от меча, който го посякъл чак до раменете. Ланселот изтръгнал меча си от тялото на Танагуин, който се строполил мъртъв на пода.

Виждайки какво се е случило с другаря им, нападателите се отдръпнали и пред вратата не останал никой. Тогава Ланселот се обърнал към кралицата:

— Господарке, битката приключи. Ще си тръгна, когато пожелаеш. Който и да стои от другата страна на вратата, няма да го пусна да влезе в покоите ти.

Кралицата отговорила, че желае само той да е в безопасност, и изобщо не се тревожи какво може да сполети самата нея. Тогава Ланселот погледнал убития рицар, който лежал проснат на прага на стаята. Придърпал го към себе си и затворил вратата. Сетне снел доспехите му и се въоръжил, доколкото могъл, с тях. Щом бил готов, казал на кралицата:

— Кралице, понеже вече съм въоръжен, мога с Божията помощ да си тръгна, без да се притеснявам от каквото и да е.

Тя го посъветвала да си тръгва, ако ще е безопасно за него. Заявявайки, че нападателите не са способни да го удържат, Ланселот пристъпил към вратата. Сетне се втурнал насреща им с меч в ръка и ударил първия, който му се изпречил, проснал го на земята по цялата му дължина, без той да има сили да се надигне. Като видели това, всички останали, дори и най-храбрите, отстъпили назад и му сторили място да мине.

Почувствал се свободен, той излязъл в градината и препуснал към дома, където бил отседнал. В него заварил Боорт, силно притеснен, че Ланселот може и да не е свободен да се прибере, защото подозирал, че роднините на крал Артур сигурно го дебнат по един или друг начин, за да го заловят. Като видял, че господарят му се връща, облечен в доспехи, макар да бил тръгнал невъоръжен, веднага си дал сметка, че в двореца е имало схватка. Затичал се той да го посрещне с думите:

— Сеньор, какво премеждие те е сполетяло, та се връщаш въоръжен?

Ланселот му разказал как Агравен и двамата му братя го следели и за да го хванат в прелюбодеяние с кралицата, били събрали цяла чета рицари.

— Те можеха да ме хванат, когато бях неподготвен, но аз се защитих с такова ожесточение и с Божията помощ така ги стреснах, че успях да им се измъкна.

— Ха, сеньор! — възкликнал Боорт. — Положението е още по-лошо отпреди, защото сега е станало очевидно онова, което толкова се стараехме да запазим в тайна. Сега ще видиш как ще избухне война, която няма да приключи, докато си жив. Ако досега кралят те е обичал повече от всеки друг, от днес нататък омразата му ще бъде дори по-силна от обичта му към теб, защото ще е разбрал колко зле си се отнесъл към него, като си извършил прелюбодействие с жена му. Ето защо трябва да решиш какво поведение да възприемем всички заедно: не се съмнявам, че оттук насетне той ще се превърне в наш смъртен враг. Това, което най-много ме огорчава, е, че заради теб госпожа кралицата несъмнено ще бъде екзекутирана. Затова бих желал да се посъветваме дали бихме могли в сегашното й положение да намерим начин да я освободим и да я опазим жива.