Нощна прегръдка
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Нощна прегръдка». Краткое содержание книги:
Скъпи читателю,
Животът ми е страхотен. Имам си моето кафе с цикория, моите топли френски понички, както и добър приятел, очакващ обажданията ми по мобилния телефон. След като слънцето залезе, се превръщам в най-опасното същество, дебнещо в нощта: управлявам природните стихии и не зная що е страх. Защитавам невинните и бдя над хората, за да съм сигурен, че всички са в безопасност в един свят, където нищо не е сигурно. В замяна искам само една знойна хубавица в червена рокля, която да не иска нищо друго, освен да се наслади на една нощ с мен.
Вместо това бях блъснат от карнавална платформа на празничното шествие за Марди Гра. Едва не загинах, но една красива жена ми спаси живота. Тя не поиска нищо, освен да сподели една нощ с мен, без обвързване, без дълготрайни ангажименти.
Но напоследък все по-често се улавям, че щом я погледна, започвам да копнея за мечтите си, които бях погребал преди много векове. С необикновените си способности и умението да ме обърква, Съншайн е единствената личност, от която се нуждая. Но да я обичам, означаваше да я обрека на сигурна смърт. Аз съм прокълнат никога да не намеря покой, нито да позная щастието – не и докато моят враг ме дебне в нощта, за да унищожи и двама ни.
Талон Моригантски
О, господи, той е наркодилър!
Стомахът й се сви на топка от страх в какво се беше забъркала. За нищо на света не биваше да идва тук с него!
Талон паркира мотоциклета до колата и й помогна да слезе.
— Хм… Талон? Как си изкарваш прехраната? Каза, че си незаконно пребиваващ, нали? — попита младата жена, докато оглеждаше първокласната му колекцията от мотоциклети „Харли Дейвидсън“.
Той я удостои с вече познатата й скована усмивка, докато окачваше каската си върху стойката, където висяха още дванайсет каски, всяка от които струваше минимум по хиляда долара.
— Да. И в отговор на първия ти въпрос трябва да призная, че съм достатъчно богат, за да бъда независим.
— И как си станал толкова богат?
— Родил съм се богат.
Съншайн се почувства малко по-добре, но все още я измъчваше един въпрос.
— Значи не се занимаваш с нищо незаконно, като например търговия с наркотици, нали?
Талон отново доби обидено изражение.
— Господи, жено, не! Откъде ти хрумна това?
Очите й се бяха разширили, докато оглеждаше гаража и скъпите високотехнологични играчки.
— Нямам никаква представа.
Той натисна един бутон и затвори главната врата, като по този начин ги изолира напълно от външния свят.
Съншайн го последва, докато я водеше към задната част на гаража и изхода към блатото. Там бяха закотвени два много хубави, скъпи катамарана. Всичко наоколо бе наистина произведение на изкуството.
— След като си толкова богат, защо си незаконно пребиваващ?
Талон изсумтя. Би могъл да й каже, че живее в тази блатиста местност дори още преди Америка да е съществувала като държава и че не се нуждае от някакво си миризливо парче хартия, за да стане законен пребиваващ, но като Нощен ловец му бе забранено да й доверява каквото и да било относно начина си на живот или съществуването си.
— За да попълниш всички необходими документи, трябва да отидеш в съда през деня, а след като не мога да излизам на слънчева светлина…
Тя го изгледа скептично.
— Сигурен ли си, че не си вампир?
— Не бях до мига, в който те зърнах.
— Какво означава това?
Той се приближи и застана до нея, така че Съншайн трябваше да си извие врата, за да го погледне. Мускулите на челюстта му заиграха, докато келтът се взираше надолу към нея, а тялото му изгаряше от отчаян копнеж по нейното тяло.
— Означава, че единственото, което искам, е да забия зъби в кожата ти и да те вкуся.
Тя прехапа долната си устна и го стрелна дяволито с изгарящия си поглед.
— Ммм, харесва ми като ми говориш така.
Плъзна се в обятията му.
Тялото на Талон пламтеше, когато наведе глава, за да я целуне.
Съншайн простена, когато го вкуси. Какво имаше в този мъж, което я привличаше толкова неустоимо, че умираше от желание да го излапа целия?
Той се отдръпна внезапно и тя възмутено сви устни.
— По-добре да побързаме — подкани я Талон. — Скоро ще се съмне, а ни чака още път до колибата ми.
— Колибата ти? Да не би да прилича на тази барака?
— Ще видиш. — Отдръпна се от нея, за да включи двигателя на катамарана.
Съншайн седна и закопча предпазния колан. След като се увери, че тя е безопасно настанена, Талон излезе от зоната на гаража и се насочи към тайнствения мрак на блатото.
Шумът на двигателя беше толкова силен, че ушите я заболяха, докато се носеха с пълна скорост към колибата му. Наоколо беше толкова тъмно, че не можеше да различи нищо. Как виждаше Талон, че да може да кара лодката? Всяка минута очакваше да се блъснат в някое дърво или дънер. При все това спътникът й маневрираше с лекота, без никакво колебание и без да забави скоростта.
След няколко минути очите й привикнаха с мрака и тя вече можеше да види очертанията на тресавището и призрачното сияние на блатния газ. Но най-вече съзираше трептящата мъгла над водата и някакви сенки, които й приличаха на животни.
Може би в крайна сметка бе по-добре да не вижда нищо.
Най-сетне стигнаха до малка усамотена колиба, разположена много навътре в блатото. Самотна. Изолирана. От покрива на верандата висеше испански мъх, а грубата дървесина бе изсветляла от слънцето до бледосиво и се очертаваше дори и в тъмнината на нощта.