Кестеновия човек [bg]

— Yes. Good idea, Judith. Thank you[23].

Ерик Сайер-Ласен милва една от дъщерите по главата и се усмихва на другата, с някаква неестествена усмивка и всичките четирима се отправят към изхода.

— Аз решавам кога да прекратя разпита. — Тулин се приближава до Хес, така че да не може да избяга от погледа на кафявите й очи.

— Във всеки случай ние бяхме заедно с него вчера, когато жена му беше нападната, така че вероятно е невинен.

— Трябва да намерим връзка между двете жертви. Едната сменя ключалката, другата се е канила да бяга.

— А аз не търся връзка. Търся престъпник.

Хес е на път да влезе в хола, за да говори с криминалистите, но Тулин блокира пътя му:

— Нека се разберем. Имате ли проблем с всичко това? С факта, че работим заедно и трябва да координираме действията си?

— Не, нямам такъв проблем. Но нека да си разделим отговорностите, иначе ще дърпаме въжето докрай, като двама задници.

— Да не ви прекъсвам? — Естествено бяла, плъзгащата се врата се отдръпна, и Генц се появява във фоайето в бял „костюм“ и със своя постоянен специален куфар в ръка. — Довършваме. Не искам предварително да разочаровам никого, но за момента не сме намерили много, с което да помогнем в разследването, както в случая с Лора Киер. Главно са следите от кръв във фугите на пода във фоайето. Но тези следи не са пресни и не съответстват на кръвната група на Ан Сайер-Ласен; като цяло, мисля, че те са без значение.

Зад Генц, частици луминол във фугите на пода, блестят със зеленикава светлина под лъча на фосфоресцираща лампа[24], а един от криминалистите ги заснема с камера.

— Откъде са дошли следите от кръв на пода във фоайето? — Тулин отправя въпроса си към Сайер-Ласен, който се бе върнал от кухнята и разсеяно вдигаше разхвърлените детски играчки.

— Ако са на стълбите на втория етаж, тогава това вероятно е кръвта на София, по-голямата. Тя падна преди няколко месеца и си счупи носа и ключицата.

— Звучи като истина. Да, между другото, Хес, трябва да ви поздравя от името на организаторите на коледната вечеря с благодарности за прасето.

Генц се връща при облечените си в бяло „астронавти“ и затваря плъзгащата врата зад него. Хес го пронизва мисъл и се обръща с търсещ поглед към стопанина на къщата, но Ная го изпреварва:

— В коя болница е хоспитализирана София?

— В Централната. Само няколко дни.

— В кое отделение? — Сега Хес задава въпроса.

Фактът, че и двамата детективи изведнъж се заинтересуваха от тази тема, явно обърква Сайер-Ласен и той спира в средата на фоайето с триколка в ръце.

— В детския, според мен. Но всъщност Ан вършеше това. Посещаваше я там. И защо…

Никой не му отговаря. Тулин тръгва към изхода и Хес осъзнава, че този път няма да му бъде разрешено да шофира.