Три романа с Шерлок Холмс
- Автор: Конан Дойл Артър
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191523610
- Переводчик: Огняна Иванова
- Жанр: Классические детективы
Электронная книга - «Три романа с Шерлок Холмс». Краткое содержание книги:
– Тя е на друго мнение. Но пък моя случай не бихте определили така. Трудно ми е изобщо да си представя по-странно и по-необяснимо положение от това, в което се намирам.
Холмс потри ръце, а очите му заблестяха. Наведе се напред, както седеше. По релефните ястребови черти на лицето му се изписа израз на невероятно съсредоточаване.
– Изложете случая – подкани я той с оживен, делови глас.
Усетих, че съм попаднал в неловко положение, и рекох, като се махнах от стола:
– Надявам се, че ще ме извините.
За мое учудване младата дама, все още с ръкавици, направи знак с ръка да ме задържи.
– Оставането на вашия приятел, ако той прояви тази добрина, може да ми бъде от неоценима полза – каза тя на Холмс.
Отпуснах се на стола.
– Накратко фактите са следните – продължи тя. – Баща ми служеше като полкови офицер в Индия и ме изпрати в Англия още като съвсем малко дете. Майка ми беше починала и роднини тук нямах. Настанена бях обаче при добри условия в един единбургски пансион, където останах до седемнайсетгодишна възраст. През 1878 г. баща ми, който беше старши капитан на полка, получи едногодишен отпуск и пристигна в родината. Телеграфира ми от Лондон, че се е добрал здрав и читав, и ми заръча веднага да замина при него, като ми даде адреса си – хотел „Лангам“. Спомням си, че от телеграмата му лъхаше доброта и любов. Когато пристигнах в Лондон, взех файтон до „Лангам“ и там научих, че капитан Морстън е отседнал в хотела, но бил излязъл предната вечер и още не се е завърнал. Цял ден чаках някаква вест от него. Вечерта по съвет на съдържателя се обадих в полицията и на другата сутрин дадохме обява в различни вестници. Търсенията ни се оказаха безрезултатни и от този ден нататък не се чу нито дума повече за клетия ми баща. Беше приет в Англия със сърце, изпълнено с надежда, за да намери някакво спокойствие и утеха, а вместо това...
Младата дама сложи ръка на гърлото си, задушена от хлипане, което прекъсна думите ѝ.
– Кога стана това? – попита Холмс с отворен бележник в ръка.
– Изчезна на трети декември 1878 г., има почти десет години от тогава.
– А багажът му?
– Останал беше в хотела. В него нямаше нищо, което да послужи като следа, само дрехи, книги и множество интересни дреболии от Андаманските острови. Там е бил между офицерите, отговарящи за групата, охраняваща каторжниците.
– Имаше ли приятели в Лондон?
– Само един знаехме, майор Шолто от неговия Трийсет и четвърти бомбайски пехотен полк. Майорът отскоро беше в оставка и живееше в Ъпър Норуд. Естествено, свързахме се с него, но той дори не знаеше, че събратът му от армията е в Англия.
– Доста странен случай – отбеляза Холмс.
– Още не съм ви описала най-странната част. Преди около шест години, по-точно, на четвърти май 1882 г., във вестник „Таймс“ се появи съобщение, че се търси адресът на госпожица Мери Морстън, в чийто интерес ще е да се обади. Нямаше нито подпис, нито адрес. По онова време току-що бях започнала да работя за семейството на госпожа Сесил Форестър в качеството на гувернантка. По неин съвет изпратих адреса си за отпечатване в рекламната рубрика. Същия ден на мое име се получи пощенска пратка: картонена кутийка, в която се намираше огромна блестяща перла. Нямаше придружително писмо. Оттогава насам всяка година на същата дата пристига подобна кутия с подобна перла, без сведения кой я изпраща. По оценката на опитен бижутер перлите са от рядък вид и представляват доста голяма ценност. Сами ще се убедите колко са красиви.
И както говореше, дамата отвори една кутия, където съзрях шест от най-прекрасните перли, които съм виждал.
– Разказът ви е извънредно интересен – каза Шерлок Холмс. – Случи ли се още нещо?
– Да, и то тъкмо днес. Затова дойдох при вас. Тази сутрин получих писмо, което може би ще прочетете сам.
– Благодаря ви – каза Холмс. – Дайте ми и плика, моля. Клеймото е от югозападен Лондон, датата е седми юли. Хм! В ъгълчето има отпечатък от палец, сигурно е на раздавача. Хартията е с най-високо качество. От шестпенсовите пакети с пликове. Изпращачът държи на хубавите канцеларски принадлежности. Адрес няма. „Елате при третата колона вляво на театър „Лайсиъм“ довечера в седем часа. Ако имате подозрения, доведете двама свои приятели. С вас са постъпили несправедливо и правдата трябва да възтържествува. Не идвайте с полиция. Сторите ли го, всичко ще пропадне. Ваш непознат приятел.“ Е, това наистина е чудесна малка загадка! Как възнамерявате да постъпите, госпожице Морстън?
– Точно това исках да ви попитам.
– Тогава несъмнено трябва да отидем: вие, аз и... Ами да, тъкмо доктор Уотсън е нужният човек. В писмото се казва „двама приятели“. Аз и друг път съм работил с доктор Уотсън.