Жените, които го познаваха [bg]

Ваня отвори вратата и погледна Себастиан.

– Идваш ли?

– Разбира се. – Той отиде при нея и двамата влязоха вътре. Беше потискащо топло и задушно, усещаше се сладникава миризма на метал. Себастиан си помисли, че жертвата сигурно е кървяла обилно, след като мирисът още се усещаше. – Къде е спалнята?

– Жената е убита на горния етаж. Какво търсим?

– Искам да видя първо спалнята.

Ваня кимна раздразнено и тръгна.

– Тук горе е.

Те се качиха по стълбите мълчаливо. Винаги беше така. Смъртта караше хората да шепнат и забавяше нещата. Стигнаха до спалнята и спряха на прага. Стаята беше облепена с красиви жълти релефни тапети с успокояващ мотив. Завесите бяха дръпнати. Завивките бяха махнати, но големите тъмни петна върху двойния дюшек говореха красноречиво. Себастиан бавно влезе и се огледа наоколо.

– Какво сме пропуснали? – нетърпеливо попита Ваня.

– Малка стая, килер или долап – отговори Себастиан, наведе се и надникна под леглото.

Ваня го погледна уморено и посочи бялата плъзгаща се врата в другия край на спалнята.

– Там има дрешник.

Той поклати глава, без дори да го поглежда.

– Трябва да се заключва отвън. – Себастиан остана на мястото си и отново огледа стаята. На нощното шкафче имаше няколко книги с меки корици, а пред тях – черно-бяла фотография на усмихната двойка в сребриста рамка. Върху стъклото бяха разплискани капки кръв. Рикард и Катарина Гранлунд. Себастиан я позна от снимката на таблото в управлението. Той взе фотографията.

– Добре, какво трябва да има в долапа? – попита Ваня, която стоеше на прага.

Себастиан не отговори и продължи да гледа снимката в ръката си. Те стояха на някакъв плаж и изглеждаха щастливи и влюбени. Жената беше прегърнала мъжа, който гледаше право в обектива. Мястото приличаше на Готланд или може би Оланд. Плаж от дребни камъчета някъде. Лято не много отдавна. Себастиан внимателно остави снимката. Хрумна му мисъл.

Слаба и неясна.

Мимолетна.

Той отново взе фотографията.

– Попитах какво би трябвало да има в долапа?

Ваня започваше да се ядосва. Себастиан реши да забрави за снимката. Той се изправи и я погледна.

– Храна.

Ваня слезе долу, а Себастиан методично огледа горния етаж. Имаше още три стаи. Едната, изглежда, беше кабинет, с принтер и фотокопирна машина. Той предположи, че Били е взел компютъра. Библиотеката до едната стена съдържаше всичко от трилърите на Том Кланси до готварски книги, до една старателно подредени. Себастиан не намери онова, което търсеше, и се върна в малката дневна. Пътьом надникна в банята, която явно беше ремонтирана наскоро. Бяла, чиста, с плочки от пода до тавана, с душ и вана. Сравнително голяма, каквито харесват модерните двойки. Но не беше онова, което търсеше Себастиан. Дрешникът би подхождал за целта, но не се заключваше отвън.